Иван Странджев

Поезия

Беглец

4.98(1861 гласа)

Поезия

Не по Фелини и не по Уилямс

4.92(61 гласа)

Поезия

Река

4.91(666 гласа)

Поезия

Римски стадион

4.89(127 гласа)

Поезия

Така се случва

4.79(28 гласа)

Пиеса

Непознато сърце

Дай първата оценка

Виж още

Въздишка

4.97   (1400 гласа)

на Албена и Красимир

 

Как ще кажа, че полегнал с мислите си,

върху седем хълма съм живял!

Пада слънцето във гърлото на най-далечния,

там, където вечер те е страх дори да мислиш, че си минал,

пада и във вътрешния двор на „Ламартин”,

на върха на кулата с часовника

пръста си убожда,

пада с топлината на въздишките от камък,

пада,

пада

и градът прелива от безоблачни момичета…

Колко ли слънца минават денем тук?!

Совата на времето прелита и припада

върху шапка на Златювата къща.

Мислите ми бавно се протягат – Пловдив е!

Можеш в него всичко да си мислиш

и да си измисляш,

можеш да си ти и да не бъдеш

                                   – никой няма да познае.

Толкова градът е  вечен,

светъл и безгрижен,

толкова полето е заслушано във птиците,

че дори да минеш сам по пътя на живота,

няма сам да се почувстваш.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2023