Иван Странджев

Поезия

Беглец

4.98(1854 гласа)

Поезия

Река

4.92(663 гласа)

Поезия

Не по Фелини и не по Уилямс

4.92(61 гласа)

Поезия

Римски стадион

4.89(124 гласа)

Поезия

Така се случва

4.78(27 гласа)

Пиеса

Непознато сърце

Дай първата оценка

Виж още

Въздишка

4.97   (1398 гласа)

на Албена и Красимир

 

Как ще кажа, че полегнал с мислите си,

върху седем хълма съм живял!

Пада слънцето във гърлото на най-далечния,

там, където вечер те е страх дори да мислиш, че си минал,

пада и във вътрешния двор на „Ламартин”,

на върха на кулата с часовника

пръста си убожда,

пада с топлината на въздишките от камък,

пада,

пада

и градът прелива от безоблачни момичета…

Колко ли слънца минават денем тук?!

Совата на времето прелита и припада

върху шапка на Златювата къща.

Мислите ми бавно се протягат – Пловдив е!

Можеш в него всичко да си мислиш

и да си измисляш,

можеш да си ти и да не бъдеш

                                   – никой няма да познае.

Толкова градът е  вечен,

светъл и безгрижен,

толкова полето е заслушано във птиците,

че дори да минеш сам по пътя на живота,

няма сам да се почувстваш.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020