* * *

4.39   (31 гласа)

Прокарвам пръст по настръхнало гръбче

на риба.

Извива се във възглавничките на дланите,

пръхти.

 

Защитавам душа в ръцете си.

Разполагам с душа в ръцете си,

а в двете състояния на материята

тя е съхранена и не е съхранена,

тя ме съхранява и не ме съхранява,

само не трябва да поглеждам.

 

Тихо жужене в стаята.

Премигвам и отварям очи.

Шрьодингер съзира кутията с котката.

С периферията

вълновият спектър дисонантно се измества.

Алтернативните състояния завземат битието.

Трансцедентален ред.

 

Кола минава на червено.

На мантинелата – детски обувки.

Кой пусна ръката в синхрон?

 

Рибата още е в дланите ми.

 

Аплаузи.

 

Мухата излита доволна.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2024