* * *

„Планините, които носиш, трябваше само да изкачиш”

Обесен чорап на най-високия клон

– това е войната.

Хората с длани изкачват ствола,

кората се лющи и пари,

смола и мъзга хвърчат и мътят очите.

Но хората бързат,

кръговете от кожата на дървото са лабиринтът,

през който егото трябва да премине,

за да се докаже и успокои.

Гордостта при войната не е просто самочувствие,

тя е част от всяка материя

от тленното и непреходното.

Войната е зараждаща сила

на всички първични ереси,

на вакханалиите с всевишното.

Хадес нахъсва кучетата си

след Тристан и Изолда.

Войната изкарва човека

от всички дефиниции.

Войната е еклектична, но така проста

и достъпна.

Хората чакат войната и искат

възмездие.

Аз се боря със себе си

да надмогна инстинкта.

Твърде стриктното предпазване

ядосва природата.

Каква гротеска –

да съхраня теб за себе си.

Съвсем забравих

свободата,

съвсем забравих,

че си направена от макове

и само вятърът те подчинява.

Сега сме само аз

и пазя себе си

да не бера полски цветя

и да не купувам растения без саксия.

Затварям прозорците

през пролетта,

за да не ме навестяват полени,

защото запушват гърлото ми.

Или май аз кашлям

заради едни други власинки

от гърдите до гласните струни.

Станах цветар

и започнах да давам съвети

за занаята:

Не правете букети от цветя,

ако нямате достатъчно дълбока ваза.

Подкосете им стъблата!

Вярно, ще загубите аромата и цвета им

и в дома ви пак ще се стелят

бурени.

И през кожата пак ще прозират

тръни,

но поне ще престанат да растат

ненапоявани.

Насърчавам група от таралежи.