Марлена Юрукова

Разказ

Вечна и бляскава

5.00(2 гласа)

Разказ

Златният град

5.00(1 гласа)

Поезия

За душите (Задушница)

5.00(2 гласа)

Разказ

Рембранд

5.00(1 гласа)

Поезия

Старицата

5.00(1 гласа)

Поезия

Жената затваря вратата

5.00(1 гласа)

Виж още

Лили и хлябът

4.80   (20 гласа)

Лили е още малка. Затова и тича и се пита, защо другите не правят като нея. За първи път е на свобода- далече от блоковете, почти на полето, сред което е големият магазин, в който влезе стопанката й.

А старецът нито влиза, нито тича. Той седи на бетонен отломък до охранителната будка на големия магазин и нещо чака. Чака хляба. Да го преоценят, за да влезе и той и да си купи от него. Като вижда Лили, старецът се оживява. Оживява надежда, че това е тя. Беше я видял по телевизията преди време , когато пердето не му пречеше толкова. Но сега тя е пред него, върти се и му маха. Същата- лека, пъргава и грациозна. Дори е станала още по-хубава и умна. Очите й го гледат право в неговите- нищо, че са с пердета. А казват, че кучетата не обичали да гледат право в очите. Тя е светла, а очите толкова тъмни, та чак виолетови и ти говорят и те пронизват. Пронизва го сладка надежда. Сладка като хляба. Лили е като хляба. Него- преоценения той може си позволи. Ще може да си позволи и Лили. Тя се е учила и знае. И точно затова е дошла тук сега. За да му го покаже. Лизва го по ръката, хлъзка муцунка в джоба му, за да извади кърпичката му. Играе си така, но и му показва, че е тя. Не е преставал да мисли за нея. Защото тя е като хляба. Заради него идва той почти на края на града, защото в кварталния магазин не може да го купи. Не може и операцията за пердето да купи. Затова Лили е дошла точно тук, където е хлябът му. За да му покаже, че е също като него - по сладост и доброта.

 

Такава беше и на телевизора, но там беше ученичка. Първенец беше- наперена и схватлива. Прилягаше й да помага, харесваше й да води. Нали водач на слепци ще става. Унася се в образа й и не вижда кога стопанката й е излязла от големия магазин и вече вика: „Лили!“. Лили подскача между двамата. Жената се приближава и заговарят разбира се за хляба и не защото са до големия магазин, а защото той бе в устата на всеки, откакто не бе на трапезата на всеки. Старецът разказва как всяка вечер идва дотук заради хляба. С преоценения преживява. Нали пенсията му за другия не стига. А за операция на пердето не може и да помисли. 800 хляба са това и то непреоценени. Но пък си мисли за Лили и пита направо: „ Кога ще стане тя водач?“ Стопанката се чуди. Не разбира. Не се сеща за старческата мисъл и надежда. Затова и направо отговаря: „Лили няма да става водач на слепци.“

 

Сеща се едва когато с Лили са вече надалеч. Бе отнела надеждата му да има зрение, макар и чуждо, така както има хляб, макар и преоценен. Сторила го бе без да иска, просто от слепота- частица от всеобщата. Само Лили и гледа, и вижда.

28.11.2012 г.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020