Рембранд

„Красотата е бездънен мрак“

Шекспир, „Сонети“

„Той ... се вглеждаше в черния кипящ кладенец от тъмнина.“

Оскар Уайлд, „Портретът на Дориан Грей“

Погълнал всички цветове, мракът съдържа световете. Там в него са и хората и те не виждат ни цветовете, ни световете, ни себе си дори, докато не се появи Рембранд, за да изведе всички на бял свят. Рембранд потапя четката си в кипящата тъмнина и извежда детето, майката, ученика на чина, студентите, Флора, любимата, годеницата, бащата с блудния син, молещата се старица, четящата старица, Даная със златния дъжд, Богородица с детето, философа, просяците, кучето, полския бунтовник, заговорниците срещу Рим, Исус и себе си. Светът застава пред себе си. Вижда се за пръв път. Вижда се изцяло такъв, какъвто е в действителност- блестящо видение от мрак. Това е мракът преди раждането на детето, мракът преди познанието, мракът преди да станеш Флора, любима, годеница, мракът на блудството преди прошката, мракът на страха преди молитвата, мракът на неведението преди да прочетеш книгата, мракът преди да заченеш от златния дъжд и станеш майка, мракът преди да помъдрееш, мракът преди да заобичаш просяците и кучетата им, мракът преди да станеш бунтовник и заговорник заради освобождението на родината си, мракът преди да видиш Исус и себе си. Стигаш до себе си заедно с Рембранд, който е преобразил мрака в тебе в златна рембрандова светлина и му благодариш.