Винсент, обущарят, слънчогледите и ние

“Прекрасно е да наблюдаваш някой предмет, да го харесаш, да размишляваш върху него и да го задържиш в съзнанието си, след това да кажеш: това ще нарисувам- и след това да го рисуваш, докато застане пред теб.” (от писмо на ВанГог,1882г.)

И пред нас застават жените-миньори, носещи чували с въглища от Боринаж, застава Сиен с дъщеричката й, застават копачите, цъфналите бадемови градини на Арл, маслиновите горички на Прованс, пощальонът Рулен, татко Танги. Застават разкривените обуща “в плът”, с дух и характер. Застават слънчогледовите пити- светли и мощни като “художническата лапа”, която ги е нарисувала.

Не абстракции, не блянове, не кошмари, не измислици, а нещата от живота в плът и изпълнени с характер и дух, ни гледат и ни говорят от картините на Винсент.

“Искаш ли да направиш нещо трайно, трябва да работиш колкото селяните и със същата скромност...Това , което съм направил, е малко сурово и груб реализъм в сравнение с техните абстракции, но пък има някаква селска нотка и дъх на земя...Наш дълг е да мислим, а не да бленуваме. Те (бляновете) пораждат у мен мъчителното чувство за някакъв провал, а не за напредък.” (от писма на ВанГог, ноември 1889г.)

“Ако имах достатъчно смелост да се отпусна на воля, статията на Орие би ме насърчила да рискувам да се отдалеча повече от действителността и да правя с багрите нещо като музика от тонове, каквито са работите на Монтичели, но тя ми е тъй скъпа, истината, а също и стремежът да си остана правдив- наистина мисля, че предпочитам да боравя с багрите като обущар, нежели като музикант.” (от писмо на ВанГог, 1890)

Точно мислителят -обущар, не мечтателят- абстракционист създава музиката на звездната нощ, песента на зрялото жито , поезията на изтънчените кипариси и далечни планини. Създава ги с духа си на обичащия живота и хората работник с художническа лапа в скромното си ателие, далеч от шума и сплетните, стремящ се към братство между художниците.:

“Едно време между художниците е царял друг дух, сега те се самоизяждат взаимно и са станали знатни господа, които живеят във вили и коват сплетни.” (от писмо на ВанГог,1887)

Този друг дух , дух на братство и истина самият Винсент притежава и го раздава на другите художници. Той го раздава и до днес и не се е съмнявал, че ще стане така, пишейки на Тео в началото на 1890:

“Знаеш ли за какво си мисля доста често? За нещо, което съм ти казвал вече по-рано: дори и да не успея, все пак вярвам, че това, за което съм работил, ще бъде подето от други. Не непосредствено, но човек, който вярва в истината, не е сам.”

Не, не е сам Винсент, защото с неговата ист