Марлена Юрукова

Разказ

Златният град

5.00(2 гласа)

Разказ

Рембранд

5.00(2 гласа)

Поезия

Старицата

5.00(2 гласа)

Поезия

Жената затваря вратата

5.00(2 гласа)

Поезия

Един спокоен ден

4.97(1264 гласа)

Виж още

Винсент, обущарят, слънчогледите и ние

/по случай 120 години от смъртта на Винсент Ван Гог/

4.46   (37 гласа)
ските работници. Но затова пък се раждат картини “в плът”. Картини, от които самата природа ни говори. Картини, които ни показват кой е творецът ни и които отново ни свързват в плът и дух с Него.

 

“Прекрасно е да наблюдаваш някой предмет, да го харесаш, да размишляваш върху него и да го задържиш в съзнанието си, след това да кажеш: това ще нарисувам- и след това да го рисуваш, докато застане пред теб.” (от писмо на ВанГог,1882г.)

 

И пред нас застават жените-миньори, носещи чували с въглища от Боринаж, застава Сиен с дъщеричката й, застават копачите, цъфналите бадемови градини на Арл, маслиновите горички на Прованс, пощальонът Рулен, татко Танги. Застават разкривените обуща “в плът”, с дух и характер. Застават слънчогледовите пити- светли и мощни като “художническата лапа”, която ги е нарисувала.

 

Не абстракции, не блянове, не кошмари, не измислици, а нещата от живота в плът и изпълнени с характер и дух, ни гледат и ни говорят от картините на Винсент.

 

“Искаш ли да направиш нещо трайно, трябва да работиш колкото селяните и със същата скромност...Това , което съм направил, е малко сурово и груб реализъм в сравнение с техните абстракции, но пък има някаква селска нотка и дъх на земя...Наш дълг е да мислим, а не да бленуваме. Те (бляновете) пораждат у мен мъчителното чувство за някакъв провал, а не за напредък.” (от писма на ВанГог, ноември 1889г.)

 

“Ако имах достатъчно смелост да се отпусна на воля, статията на Орие би ме насърчила да рискувам да се отдалеча повече от действителността и да правя с багрите нещо като музика от тонове, каквито са работите на Монтичели, но тя ми е тъй скъпа, истината, а също и стремежът да си остана правдив- наистина мисля, че предпочитам да боравя с багрите като обущар, нежели като музикант.” (от писмо на ВанГог, 1890)

 

Точно мислителят -обущар, не мечтателят- абстракционист създава музиката на звездната нощ, песента на зрялото жито , поезията на изтънчените кипариси и далечни планини. Създава ги с духа си на обичащия живота и хората работник с художническа лапа в скромното си ателие, далеч от шума и сплетните, стремящ се към братство между художниците.:

 

“Едно време между художниците е царял друг дух, сега те се самоизяждат взаимно и са станали знатни господа, които живеят във вили и коват сплетни.” (от писмо на ВанГог,1887)

 

Този друг дух , дух на братство и истина самият Винсент притежава и го раздава на другите художници. Той го раздава и до днес и не се е съмнявал, че ще стане така, пишейки на Тео в началото на 1890:

 

“Знаеш ли за какво си мисля доста често? За нещо, което съм ти казвал вече по-рано: дори и да не успея, все пак вярвам, че това, за което съм работил, ще бъде подето от други. Не непосредствено, но човек, който вярва в истината, не е сам.”

 

Не, не е сам Винсент, защото с неговата ист

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021