Борислав Ненов

Разказ

Новите къщи, старите гробища

5.00(1 гласа)

Разказ

Полунаглас

5.00(1 гласа)

Разказ

Баба на Илинден

5.00(1 гласа)

Разказ

Наглеждане на мъртвите

5.00(1 гласа)

Разказ

В очакване на Кет Балу

5.00(2 гласа)

Разказ

Гилотината на любовта

5.00(1 гласа)

Виж още

Какво като свети у Яворови…

4.73   (14103 гласа)
хай-тека що да не са стигнали до „Житная”, например. А и още се помни конгресната фраза на Остап Бендер, според която, при добро желание, водка се получава и от табуретка.

Та да се върнем към младия и изумително талантлив български белетрист Стоил Рошкев. След като никой не падна от коня, при епично дългото като време четене из романа „Жени по китайската стена”, младежът го удари на поезия. Излезе, че и това му идвало отръки. И в Синия салон на читалище „Съгласие” се разбесня рап поезия, без обаче да има указания, къде се ръкопляска и къде се пази тишина, за да се улови безкрайната дълбочина на сътвореното.

Възможно е чутото да е било от поетичната книга „Ток”, която била нашумяла през 90-те години, според както ни уверява Уикипедия. Тая същата терца ни уверява, че Стефан Кисьов е не само популярен наш прозаик и дори има награди за това, което вече е садизъм. В ония времена, а и сетне, българската литература се претовари от гении и сетне трябваше да минат десетилетия, за да се разчисти талашът.

Емил Андреев бе пристигнал от към Лом, което бе прекрасно, стига да имаше поне лек повей на дарба в романа му „Стъклената река”. Кристина Димитрова не помня откъде бе пристигнала, ала каляската й бе луксозна и никой не искаше да се кара с мъжа й, заради отчайващо бездарната й лирическа книга „Хората с фенерите”.

Георги Господинов и Милен Русков май още дори не подозираха един за друг, но по нашите географски ширини това се наваксва бързо и свирепо. И двамата ни най-добри писатели се опитват да се избият. Дори Божана Апостолова не може да ги укроти, макар да храни гълъбите и на двамата от собственото си издателство. Битката между „Физика на тъгата” и „Възвишение” придоби почти трагичен характер, а помежду тях се появиха квалификациите за „Лафка”.

Господинов почти винаги стъпва на пръсти, когато се отнася до шумен, брутален обществен проблем. За него е по-важно, че у Яворови свети, или че четящият човек е красив. У Яворови няма какво да свети, след самоубийството на Лора Каравелова, и последвалият опит за същото на Пейо Крачолов, родом от Чирпан. Все по-често забравяме родните места на големите ни писатели, а без тях те нямаше да са по стените на училищата ни.

Махнете факта, че Димчо Дебелянов е роден в Копривщица и нищо няма да разберете от лириката му. Преди години, доста години, хванах автобуса за родното място на поета. Дали защото бе делничен ден или имаше девалвация вече на писателите, в родната къща на Дебелянов се оказахме само двамина – уредникът на Музея и моя милост. Той бе още много млад, очите зад многодиоптровите очила гледаха живо и малко отнесено. Показа ми списание „Звено”, както и някои други литературни реликви, докато в един момент не седна на пролетната пейка и не ми обясни, че не това е родната къща на поета, а оная отсреща.

Нищо не вдянах от този рязък обрат, когато се поогледах обаче, хавата ми се избистри – старата, родната къща на автора на „Разблудната царкиня”, убит на фронта, без

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020