Борислав Ненов

Разказ

Новите къщи, старите гробища

5.00(1 гласа)

Разказ

Полунаглас

5.00(1 гласа)

Разказ

Баба на Илинден

5.00(1 гласа)

Разказ

Наглеждане на мъртвите

5.00(1 гласа)

Разказ

В очакване на Кет Балу

5.00(2 гласа)

Разказ

Гилотината на любовта

5.00(1 гласа)

Виж още

Какво като свети у Яворови…

4.73   (14363 гласа)
никой да го е пращал там, бе схлупена. И някой си чиновник решил, че като поетът е прекрасен и къщата трябва да е наконтена.

В България сме по контенето – помните ли, как Багряна имала спомен с каква пола е била облечена на погребението на Боян Пенев? Само това помнела – нищо друго, вероятно и кървавите конници на Никола Фурнаджиев нямаше да и направят никакво впечатление. Освен ако не са били в тон с полата й.

Стоил Рошкев заеба жените по китайската стена и се преквалифицира в посредствен репортер в Националната ни телевизия. Стефан Кисьов премина бързо през епизода, в който от неговата банда го бяха обявили за гений. Кристин Димитрова скоро даваше мъдри съвети какво да се прави с родната книжнина. В компанията на Владимир Зарев, на който не съм видял жив човек да прочете книга. Били обаче го превеждали на не помня колко си езика, май само суахили липсваше в поменика.

Младият Зарев. Академикът, баща му, даде летящият старт, и ми спомни за едно идване, пак в този пусти ямболски Син салон, на който преди години му взеха паното, понеже било собственост на Националната художествена галерия. Сетне прибраха в София и склупторите, посрещаше посетителите на галерия „Жорж Папазов”- и те били собственост на културното министерство. Фунев , Мунев, всичко замина за столицата, и се чудя в кой ли прекрасен ден ще отмъкнат и платната на Папазов.

Та за младия Зарев, който ми спомни младия Левчев. Публиката, дошла да приветства правилия се някога на дисидент Владимир Левчев, бе пак един кабриолет, въпреки че пристигналият край Тунджа лирик водеше курсове по творческо писане в САЩ. Или поне той така твърдеше.

Да се доверим на неговата почтеност. Тук обаче трябваше да чете стихове от новата си книга. Само че се оказа, че не може да рецитира.

Каква ти рецитация, той изобщо не можеше сносно да прочете дори една строфа. И дали тогава, дали по-късно, с умиление и възторг си припомних как в същия този Син салон лирикът Иван Вълев не само разказа за възрожденските си прадеди, а направи и страхотен рецитал. Какво е всъщност лятото, какво е?

Сезон, през който мен ме няма.

И в стаята, която уж е моя,

понякога се спира мама.

Прозорците засенчва с бели листи,

праха по масата изтрива...

За малко сяда и се позамисля,

въздъхва може би и си отива.

Какво е всъщност лятото, какво е?

Очи на северно момиче

или жена, която уж е моя

и десет дни ще ме обича...

Сърцето ми засенчва с нежни длани

и с тъмни думи ме опива.

Но тя при мен не може да остане,

въздъхва може би и си отива

Не поет бе в оная вечер облеклият селски пуловер, за да му е топло, Иван Вълев, а рицар. Рицар на едно изкуство, което все повече отсъства, колкото и да се множат литературните мафиотски кръгове.

У Яворови свети. Какво като свети – Крачолов от Чирпан и Лора Каравелова от София са вече само кръв и ужас. Години по-късно четяхме глупостите на Атанас Буров,

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020