Борислав Ненов

Разказ

Парченца от България

4.90(3547 гласа)

Разказ

Зелена къща

4.88(1057 гласа)

Разказ

Последната усмивка на деня

4.88(379 гласа)

Разказ

Сълза в коняка

4.84(252 гласа)

Разказ

До Сириус с Недялко Динев

4.83(80 гласа)

Разказ

Куклата

4.82(73 гласа)

Виж още

Спомените са като троскот

4.89   (2335 гласа)

…има малки жестове, към които обаче се повдигаш на пръсти, защото нито си ги очаквал, нито можем да ги осмислиш. През есента на 2012 година големият поет и белетрист Антон Баев, една колоритна рожба на Ямбол, по линия на баща си, Христо, а по съдба автор на Филибето, се хвана на въдицата ми и издаде в бутиковота си издателство, моя книжка.

Може би от някогашните ни присядания в пловдивските кръчми, може би от допира до оня принц на лириката край Марица, Добри Тонев, не зная, а и със задна дата е тъпо да търся смисълът. Антон си натроши нервите с тази моя книжка –в ямболската печатница „Светлина” бяха дори забравила да сложат бард код. И така „Подранилите носталгии”не можеха да припарят дори в книжарничката на Стралджа, ако там изобщо има подобен пиниз.

Авторът на разкошния роман „Американци” беше бесен. И аз беснеех из печатницата, защото никой неси бе дал сметка, че тази фасулска работа, бар кода, задължително трябва да е налице.

Антон , който няма гръцка жилка като добрия си приятел, а понякога и съперник, Сашо Секулов, обаче реши да го удари на каторга, и залепи на всичките екземпляри бар код.

Казано по диагонала – вместо да спечели някой лева, се набута свирепо.

Не го каза тогава, а години по-късно. Преди да минат тия години, през есента на 2012 г., авторът на стихосбирката „Снежни сигнали”, обрала лаврите, по времето, когато една жена, го правеше щастлив, и това си щастие пристигна край Тунджа. Изневиделица

Това бе пиеса на абсурда – при толкова създаде му е от мен неприятности, той бе палнал автомобила си и кротко пристъпи в читалище „Съгласие”, в неговия Син Салон, който е виждал през годините какви ли не щуротии. Виждал бе високи полети, бе виждал и скандали по 8-9 по скалата Рихтер.

Антон Баев не пожела да участва нито в първото, нито във второто. Седна някъде назад - анонимен, кротък, може би с малък голям спомен, от времето, когато баща му Христо е бил също в този Салон салон/ ако е бил, а сигурно е бил , не зная човек на думите, който да е прескочил този маршрут/.

Авторът на романа „Рай друг не чакай”, този страхотен текст Антон може би вече бе написал, другите ” мастити” псевдолитературни критици, обаче го подминаха с тъпо мълчание, страшно заети да правят от нищо нещо текстове на Ваня Щерева, Стефан Кисьов , Людмила Филипова и Емилия Дворянова. Междуревременно, писателят от Пловдив мръзнеше на Панаира на книгата в голямото село, където бе продал една книга – на своя позната от времето, когато с Бат Рангел обладавали морето и грапата.

…Антон не пожела да спи в къщата ми, не стига , че бе бил пътя от Пловдив до Ямбол на екс, но си бе запазил и стая в хотел „Тунджа”. В кучешкия студ на някогашния хотел на „Балкантурист.”

Сетне, при завръщането си във Филибето, дори написа рецензия за „Подранили носталгии”.

Никога не подозираш кои и къде са истинските ти приятели.

„Рай друг не чакай” е брилянтен роман. За разлика от Тони, аз не написах и един ред за н

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2025