…има малки жестове, към които обаче се повдигаш на пръсти, защото нито си ги очаквал, нито можем да ги осмислиш. През есента на 2012 година големият поет и белетрист Антон Баев, една колоритна рожба на Ямбол, по линия на баща си, Христо, а по съдба автор на Филибето, се хвана на въдицата ми и издаде в бутиковота си издателство, моя книжка.
Може би от някогашните ни присядания в пловдивските кръчми, може би от допира до оня принц на лириката край Марица, Добри Тонев, не зная, а и със задна дата е тъпо да търся смисълът. Антон си натроши нервите с тази моя книжка –в ямболската печатница „Светлина” бяха дори забравила да сложат бард код. И така „Подранилите носталгии”не можеха да припарят дори в книжарничката на Стралджа, ако там изобщо има подобен пиниз.
Авторът на разкошния роман „Американци” беше бесен. И аз беснеех из печатницата, защото никой неси бе дал сметка, че тази фасулска работа, бар кода, задължително трябва да е налице.
Антон , който няма гръцка жилка като добрия си приятел, а понякога и съперник, Сашо Секулов, обаче реши да го удари на каторга, и залепи на всичките екземпляри бар код.
Казано по диагонала – вместо да спечели някой лева, се набута свирепо.
Не го каза тогава, а години по-късно. Преди да минат тия години, през есента на 2012 г., авторът на стихосбирката „Снежни сигнали”, обрала лаврите, по времето, когато една жена, го правеше щастлив, и това си щастие пристигна край Тунджа. Изневиделица
Това бе пиеса на абсурда – при толкова създаде му е от мен неприятности, той бе палнал автомобила си и кротко пристъпи в читалище „Съгласие”, в неговия Син Салон, който е виждал през годините какви ли не щуротии. Виждал бе високи полети, бе виждал и скандали по 8-9 по скалата Рихтер.
Антон Баев не пожела да участва нито в първото, нито във второто. Седна някъде назад - анонимен, кротък, може би с малък голям спомен, от времето, когато баща му Христо е бил също в този Салон салон/ ако е бил, а сигурно е бил , не зная човек на думите, който да е прескочил този маршрут/.
Авторът на романа „Рай друг не чакай”, този страхотен текст Антон може би вече бе написал, другите ” мастити” псевдолитературни критици, обаче го подминаха с тъпо мълчание, страшно заети да правят от нищо нещо текстове на Ваня Щерева, Стефан Кисьов , Людмила Филипова и Емилия Дворянова. Междуревременно, писателят от Пловдив мръзнеше на Панаира на книгата в голямото село, където бе продал една книга – на своя позната от времето, когато с Бат Рангел обладавали морето и грапата.
…Антон не пожела да спи в къщата ми, не стига , че бе бил пътя от Пловдив до Ямбол на екс, но си бе запазил и стая в хотел „Тунджа”. В кучешкия студ на някогашния хотел на „Балкантурист.”
Сетне, при завръщането си във Филибето, дори написа рецензия за „Подранили носталгии”.
Никога не подозираш кои и къде са истинските ти приятели.
„Рай друг не чакай” е брилянтен роман. За разлика от Тони, аз не написах и един ред за н
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.