Лабиринт с разноцветни конци

Откъс от едноименния роман

4.54   (37 гласа)

Детектив Джон Мур разследва убийство, което ще го изправи пред самия шеф на мафията Дон Микеле. В паралелна вселена красивата Ана-Мария-Лусия се среща с богатия си бивш любовник с надеждата да открие изоставеното си бебе и да помогне на многочленното си семейство. А в съседно измерение при Джил, Антъни и Сю има машина, която изкривява пространството, разменяйки местата на всички замесени. Как в последвалия водовъртеж от недоразумения и грешки ще се справят със спасението не просто на света, а на цели три свята?

 

(МЕЛО)ДРАМАТИЧНО – Проблеми за измамници, изнасилвачи и многодетни майки

Пеги се събуди по-рано от обичайното, защото откри, че леглото я убива, а когато реши да се изтърколи в другия му край, внезапно се озова на пода. Извика от изненада и щеше да се разкрещи на прислугата, но отвори очи и напълно изгуби дар слово. Намираше се в малка стаичка с евтини, овехтели мебели. На прозореца имаше безвкусно перде на цветчета, а върху шкафовете – безумно кичозни вази с изкуствени цветя. Отгоре на всичко помещението сигурно не беше проветрявано от седмици и из въздуха се носеше мирис на прегорено зеле.

Младата жена се изправи и осъзна най-лошото – беше облечена в ужасна басмена нощница с поне три номера по-голяма от необходимото, която се влачеше по пода, а ръкавите ѝ бяха прекалено дълги. Ужасена, тя отвори гардероба за друга дреха, но нямаше нищо по-подходящо – само пеньоари и рокли с големи номера, на крещящи цветя и порядъчно износени. От вътрешността на дрешника я удари задушлив дъх на нафталин, който успешно можеше да прогони всеки молец, комар, муха, плъх, котка, вампир, таласъм или каквото и да е друго живо същество.

Пеги се облегна на стената и се опита да разсъждава – нелесно начинание предвид, че тя го правеше не повече от два пъти месечно, ако се затрудняваше да избере една от петнайсетте си официални рокли за прием. Мислите в главата ѝ бяха малко, но сред тях в продължение на няколко минути нямаше нито една подходяща за случая. “Проклетите мафиоти! Убиха Стиви, а сега искат да ликвидират и мен – хрумна ѝ внезапно. – Искат да ме подлудят! Упоили са ме, докато съм спала, пренесли са ме тук и са ме облекли в тази противна нощница…” Последното от изброените ѝ се струваше най-непростимо и тя напусна стаята, решена да се бори до последен дъх за правото си на маркови дрехи и петзвездно обслужване.

В кухнята се натъкна на Хуанита, която режеше зеле за обяда.

– Добро утро, мамо! Много рано си станала днес… Не те ли боли главата?

– Извинявай, скъпа! – ехидно се обади Пеги. – Не знам сляпа ли си, но не ми обяснявай, че приличам на майка ти!

– Да, сляпа съм, мамо, но защо ми говориш така?

– Това изобщо не е смешно! – възкликна блондинката и сърдито ѝ обърна гръб.

В трапезарията Хосе-Луис кротко четеше книга, но младата жена незабавно бе заобиколена от останалите четири деца.

– Мамо, строши ми се патерицата! – каза Касандра. – Емилио удари с нея едно

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2022