Лабиринт с разноцветни конци

Откъс от едноименния роман

4.54   (37 гласа)
съседче в лицето и май му счупи носа и…

– Не е вярно! – развика се Емилио. – Той се опита да открадне патерицата на сестра ми, а аз я хванах, измъкнах му я и започнах да го налагам, обаче той се извъртя рязко и вместо по гърба го фраснах в лицето и май му избих един от предните зъби, защото кръвта му течеше от устата, а не от носа, и той извика майка си, обаче нея я нямаше, и каза, че ще ме обади в полицията, само че…

Момчето се задъха от дългото изречение, а в същото време Розалинда беше уловила Пеги за нощницата и повтаряше:

– Искам шоколад… шоколад… шоколад… искам… искам… шоколад… Искам!… Искааааам! – и така нататък като развалена грамофонна плоча.

Докато се разиграваше тази сцена, малкият ням Джулио ръмжеше. Като видя, че това няма търсения ефект за привличане на вниманието, започна пронизително да пищи. Напълно ошашавена от преживяването, Пеги се освободи от хватката на децата и се измъкна навън. Или поне се опита, защото на прага се сблъска с дребен и слаб мъж с прошарена коса. Той държеше в ръка папка и оглеждаше къщата така, сякаш се канеше да я купи, да я събори и да си направи басейн на нейно място.

– Вие ли сте госпожа Долорес Родригес?

– Не.

– Не живеете ли на този адрес?

– Пази боже! Разбира се, че не!

– Здравей, Долорес! – провикна се една преминаваща съседка, опровергавайки думите ѝ.

– Вие сте значи – усмихна се криво мъжът и разлисти книжата в ръцете си. – Аз съм от социалните служби. Поискали сте помощ за отглеждането на децата ви в качеството на многодетна майка…

– Каква многодетна майка? – пребледня Пеги.

– Вие!

– Моля? Приличам ли ви на многодетна майка?

Младата жена се разтрепери цялата и ужасено опипа гърдите си, за да се увери, че не са увиснали, а силиконът си е на мястото.

– Намирам чувството ви за хумор крайно неуместно! – намръщено каза социалният работник. – Според документите сте родили осем деца, седем от тях са живи и до днес, но ще можете да получавате помощи само за петте, които все още не са навършили пълнолетие и…

– Аз нямам деца!

– Моля?

– Тук има някакви деца, които със сигурност не са мои! – повтори Пеги, опитвайки се да звучи спокойно и уравновесено, макар да чувстваше приближаващата истерия.

– Видя ли! Мама се отказва от нас, защото ти непрекъснато правиш бели! – изкрещя Касандра към Емилио, нахвърли се върху него и започна да го налага с малките си юмручета, а след това и с патерицата. Момчето хвана дървената тояга за счупения край и двамата се завъргаляха в прахта, като заприличаха на купчина овехтели парцали, от която се подаваха преплетени крака и ръце.

– Аз ли съм виновен, бе, саката мухло! – развика се братчето, като се опитваше да се отскубне от хватката. – Ти и малоумната ти близначка непрекъснато досаждате и…

– Мамо… мамо… Искам мама! – повтаряше Розалинда. – Мама… искам… искам… искам мама! Мамаааа…

Виждайки, че в настъпилата суматоха ник

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2022