По калдъръма
залезът пробягва.
И в погледите
мълком се оглежда.
До стълбите ми
черна котка бавно
заприда вечерната прежда.
Латерната
припява за последно.
Отива си денят
в отпити глътки.
И сводът натежава
да го следвам
до здрача със нечути стъпки...
Че да се слея
с утринния залез –
под еркерите
часове да бродя.
Да се завърна
в този рай потаен.
И само с теб да го повторя.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.