Препасани релси по стръмното.
Мръква се.
Две тротоарни следи
срещат се, бъбрят унесено.
Тръгват си –
бързат към твоите очи.
С кестени в шепата - прясно опечени,
тихият ден зад гърба
носи ти в утриннокъсната вечер
есенна мъжка тъга.
Нейните делници – сенки в умората,
спънато тичат назад.
Неприласкани и чужди, за хората
те са един непознат.
В твърдото синьо червено базалтово
розово прашно небе
нечии ириси гледат кобалтово.
Бие несръчно сърце.
С първите капки, дъждовно отронени
срещат ме тези очи.
Две тротоарни следи се догониха.
За да останат сами.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.