Иван Д. Христов

Разказ

Милуш

4.96(2317 гласа)

Разказ

Черният гост

4.94(799 гласа)

Есе

Да оставиш следа след себе си

4.94(278 гласа)

Разказ

Манол Макрелата

4.92(332 гласа)

Есе

Тая слънчева земя е моя

4.92(471 гласа)

Есе

Неповторимият мъдрец

4.92(283 гласа)

Виж още

Паролата

4.69   (29 гласа)

Бяха минали няколко месеца, откакто ме взеха в Беломорието запас - дружинен фелдшер, с чин подофицер. Нашата Втора трудова дружина бе разположена в село Маистро, заобиколено с маслинови гори, в близост до Дедеагач.

Беше лятото на 1944 година. Наближаваше Петровден. Мъчеше ме носталгията и ме връщаше на село, където бях оставил жена и няколко деца. Там сега започваше сенокоса. Високо в планината утрините са прохладни. Небето на изток избелява и предвещава горещ ден От сутрин до вечер въртя косата. Пред очите ми се редят откос, след откос. Росната трева блести на слънцето и се носи аромат на горски билки. Мъжка ръка иска коситбата. Дано успеят да окосят и приберат сеното.

Такива мисли се въртяха в главата ми, защото картината в Беломорието е съвсем друга. Лятото бе горещо и задушно. Из въздуха се носеха рояци комари. Нощно време палихме около спалните помещения говежда тор, за да се предпазим от тях. Имаше много болни от малария.

Районът около Дедеагач бе пълен немски войскови части, които очакваха десант. Затова и задачата на нашата трудова дружина беше да строим бункери, поземни скривалища и артилерийски гнезда.

Един ден в канцеларията на ротния командир влезе една гъркиня - около 35 - годишна, висока, слаба, с черна забрадка. Плачеше и нареждаше нещо на капитана като непрекъснато поглеждаше към мен. Капитан Герасимов - запасен офицер с побелели вече коси беше от Станимъка и знаеше добре гръцки.

Обърна се и рече:

- Попов, мъжа на тази жена е убит от немците. Има четири болни деца от малария. Можеш ли да й помогнеш?

- Господин капитан, - отвърнах аз - забранено ни е да оказваме помощ на гръцкото население. Известно Ви е как отчитам ампулите.

- Оставям те сам да решиш как да постъпиш - каза капитан Герасимов. - Имаш време да размислиш. Риска е голям.

Пълните с мъка очи на тази преждевременно застаряла жена ме трогнаха, защото аз бях оставил на село сама жена и шест малки деца.

Реших още същия ден да се срещна с немския фелдшер, отговарящ за санитарния склад. Знаех неговата слабост - да пийва заарска мастика в селската кръчма.

Отидох там и сварих немеца на чашка мастика. Поздравих го и той отвърна на поздрава. Поръчах половинка мастика и седнах при него. Фелдшерът разбираше малко български. Оплаках му се, че имам много болни войници, и нямам достатъчно инжекции против малария.

Под влияние на мастиката ли, от човещина ли? - не разбрах.

Той стана от масата и ме заведе в санитарния склад. Напълни джобовете ми с ампули.

Привечер гъркинята дойде отново в канцеларията. Капитанът ме погледна - очакваше отговор.

- Реших да помогна - казах аз, - Хора сме!

Капитан Герасимов стисна ръката ми и каза:

- Пази се от немския караул! Следвай жената от разстояние.

Вървях на петдесетина крачки след нея. Късното следобедно слънце бе разпр

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021