Иван Д. Христов

Критика

Зрелият плод на дългото мълчание

5.00(1 гласа)

Разказ

Милуш

4.96(2318 гласа)

Разказ

Черният гост

4.94(800 гласа)

Есе

Тая слънчева земя е моя

4.92(472 гласа)

Разказ

Манол Макрелата

4.91(333 гласа)

Есе

Неповторимият мъдрец

4.91(284 гласа)

Виж още

Неизвестни мигове от живота на Пенчо Славейков

4.79   (467 гласа)

Днес малко хора знаят, че село Белащица, Пловдивско, и красивите му околности са вдъхновявали големия български поет и са дали творчески подтик на част от поетичното му творчество. Белащенци са нарекли училището си с името на поета и се гордеят, че тяхното село е свързано с личността и делото му. За това свидетелства и бюст-паметникът на Пенчо Славейков, изработен още през 30-те години на миналия век от скулптора К. Тодоров и поставен на видно място в селото.

На почивка през лятото на 1883 г. тук идва от Пловдив Петко Р. Славейков с цялото си домочадие. През това време той е учител в Жълтото училище в града и семейството му живее в къщата на хаджи Гьока. Това е първото идване на Пенчо Славейков в Белащица. Околностите на селото, вековните чинари, манастирът “Св. Георги”, Кулата, сараите на Рустем бей, старият чифлик, студената вода и прохладният въздух впечатляват бъдещия поет.

В писмо от 27 ноември 1883 г. до дядо си малкият Пенчо пише: “Тази година ние наехме с кирия през ваканцията къща в Белащица /два сахата от Пловдив/, дето живяхме три месеца. Оттам си дойдохме на септември и Христо замина за Русия, Пенка за Цариград, а аз, защото бях нездрав, останах си тук...”

Георги Апостолов в неиздадената си монография на село Белащица разказва: “Мястото за летуване много допаднало на болнавия Пенчо. Върбите, старите воденици, реката, чинарът силно го привличали. Тази романтична обстановка раздвижила и подхранвала фантазията му и той заживял с причудливи образи и странни видения, които по-късно намерили изява в творчеството му. Сгушен в избуялите треви, юношата наблюдавал с часове пенливите води, трептящите листа, всичко оживявало и шепнело невнятни слова. Отсега нататък Пенчо Славейков е свързан с Белащица и я посещава често.”

Следващото посещение на поета е през 1888 година.За него той разказва в пътеписа си “Поляк”, публикуван през 1891 г. в редактираното от Вазов списание “Денница”. В началото на пътеписа Пенчо Славейков пише: “Ние вървяхме без път през посърналото гладно поле. Смятахме да стигнем тази вечер в Белащица, да преспим там, а рано заранта да превалим в Родопите...”

През лятото на 1895 г. Пенчо Славейков е отново в Белащица, тъй като там климатът действал ободрително върху физически крехкия поет. С него на почивка в селото често идва и поетесата Мара Белчева и тогава “той сякаш се подмладявал “. По-късно тя с умиление си спомня: “Белащица ни беше любимото място с Пенчо.”

В Белащица поетът се чувства по-добре здравословно и обмисля своите нови творби. Сред тишината и селската самота той се пренася в творчески размисли и вдъхновено пише своите стихове. Поетът отсяда под дебелата сянка на чинарите и се любува на чудната гледка, която се открива оттам към равното Тракийско поле, потънало в маранята на летния ден. Тук Пенчо Славейков написва част от забележителната си творба “Кървава песен” и от поемата “Неразделни”. За благотворното творческо влияни

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2022