Иван Д. Христов

Разказ

Милуш

4.96(2317 гласа)

Разказ

Черният гост

4.94(799 гласа)

Есе

Да оставиш следа след себе си

4.94(278 гласа)

Разказ

Манол Макрелата

4.92(332 гласа)

Есе

Тая слънчева земя е моя

4.92(471 гласа)

Есе

Неповторимият мъдрец

4.92(283 гласа)

Виж още

Неизвестни мигове от живота на Пенчо Славейков

4.79   (465 гласа)

Днес малко хора знаят, че село Белащица, Пловдивско, и красивите му околности са вдъхновявали големия български поет и са дали творчески подтик на част от поетичното му творчество. Белащенци са нарекли училището си с името на поета и се гордеят, че тяхното село е свързано с личността и делото му. За това свидетелства и бюст-паметникът на Пенчо Славейков, изработен още през 30-те години на миналия век от скулптора К. Тодоров и поставен на видно място в селото.

На почивка през лятото на 1883 г. тук идва от Пловдив Петко Р. Славейков с цялото си домочадие. През това време той е учител в Жълтото училище в града и семейството му живее в къщата на хаджи Гьока. Това е първото идване на Пенчо Славейков в Белащица. Околностите на селото, вековните чинари, манастирът “Св. Георги”, Кулата, сараите на Рустем бей, старият чифлик, студената вода и прохладният въздух впечатляват бъдещия поет.

В писмо от 27 ноември 1883 г. до дядо си малкият Пенчо пише: “Тази година ние наехме с кирия през ваканцията къща в Белащица /два сахата от Пловдив/, дето живяхме три месеца. Оттам си дойдохме на септември и Христо замина за Русия, Пенка за Цариград, а аз, защото бях нездрав, останах си тук...”

Георги Апостолов в неиздадената си монография на село Белащица разказва: “Мястото за летуване много допаднало на болнавия Пенчо. Върбите, старите воденици, реката, чинарът силно го привличали. Тази романтична обстановка раздвижила и подхранвала фантазията му и той заживял с причудливи образи и странни видения, които по-късно намерили изява в творчеството му. Сгушен в избуялите треви, юношата наблюдавал с часове пенливите води, трептящите листа, всичко оживявало и шепнело невнятни слова. Отсега нататък Пенчо Славейков е свързан с Белащица и я посещава често.”

Следващото посещение на поета е през 1888 година.За него той разказва в пътеписа си “Поляк”, публикуван през 1891 г. в редактираното от Вазов списание “Денница”. В началото на пътеписа Пенчо Славейков пише: “Ние вървяхме без път през посърналото гладно поле. Смятахме да стигнем тази вечер в Белащица, да преспим там, а рано заранта да превалим в Родопите...”

През лятото на 1895 г. Пенчо Славейков е отново в Белащица, тъй като там климатът действал ободрително върху физически крехкия поет. С него на почивка в селото често идва и поетесата Мара Белчева и тогава “той сякаш се подмладявал “. По-късно тя с умиление си спомня: “Белащица ни беше любимото място с Пенчо.”

В Белащица поетът се чувства по-добре здравословно и обмисля своите нови творби. Сред тишината и селската самота той се пренася в творчески размисли и вдъхновено пише своите стихове. Поетът отсяда под дебелата сянка на чинарите и се любува на чудната гледка, която се открива оттам към равното Тракийско поле, потънало в маранята на летния ден. Тук Пенчо Славейков написва част от забележителната си творба “Кървава песен” и от поемата “Неразделни”. За благотворното творческо влияни

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021