В спомените си старите хора от Белащица разказват как Пенчо Славейков стоял до обед под чинара, а следобед – до старата върба, където имало кьошк от дървени пейки, оградени с каменни зидове, и “все четял и пишел”. Ходел към манастира и Герена, ала почивката му била все под чинара, намиращ се на границата на равна поляна и стръмен източен бряг. Обичал често да ходи до разрушената църква “Света Неделя” , намираща се в близкото и опустошено село Захридево.
Навярно в разрушеното село Захридево Пенчо Славейков подхранва въображението си с картини на сражения, люти битки и масов героизъм, за да ги пресъздаде творчески в поемата “Кървава песен”.
Георги Апостолов в споменатия вече ръкопис пише: “Правело впечатление на хората, че П. Славейков се заседявал с часове под чинара. След туй се премествал към реката, където имало едно изворче. Надвечер се разхождал с Мара Белчева към манастира. Нощем газената лампа светела. Изпълнен с впечатления, поетът до късно пишел.”
В Белащица под стария чинар се ражда поемата “Неразделни”. Според проф. Ал. Балабанов мотива за тази поетична творба Славейков взема от една немска песен. Дори да е така, вдъхновение за баладата Пенчо Славейков получава в Белащица. Старият чинар и брястовете около реката били обвити с бръшлян. Тази природна картина на неразривна връзка между стволести дървета и виещи се растения, създава поетична асоциация на неразделност в любовта. Конкретният творчески подтик идва от явора и увития бръшлян:
“Стройна се Калина вие
над брега усамотени,
кичест явор клони сплита
в нейни вейчици зелени.”
Известно е, че Славейков започва много от своите стихотворения от конкретни, зрими поводи и изживявания. Началото на баладата “Неразделни” потвърждава тази специфична особеност. Пейзажът съответства напълно на това, което Славейков наблюдава при старите белащенски чинари, “уморен под тяхната сянка”.
Поетичното вглъбяване, разкрито в края на баладата, съвпада с разказите на старите белащенци за навика на Пенчо Славейков да стои под чинара, унесен в своя поетичен свят:
“Дълго аз стоях и слушах,
там под сянката унесен...”
Не можем да приемем всичко това като буквална аналогия, но пейзажът, тишината, битовата атмосфера повлияват върху творческия натюрел, като създават онази неповторима поетична атмосфера и настроение, характерни за баладата “Неразделни”.
На листа под първата редакция на поемата Пенчо Славейков написва: “Белащица”, 1895г.” Едва на следващата година той дооформя поемата в Германия и създава втората, окончателна редакция.
Очеркът за Гьоте в сборника “Немски поет
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.