Иван Д. Христов

Разказ

Милуш

4.90(2359 гласа)

Разказ

Черният гост

4.89(813 гласа)

Есе

Тая слънчева земя е моя

4.88(477 гласа)

Есе

Неповторимият мъдрец

4.88(287 гласа)

Есе

Да оставиш следа след себе си

4.88(282 гласа)

Разказ

Манол Макрелата

4.88(337 гласа)

Виж още

Неизвестни мигове от живота на Пенчо Славейков

4.79   (467 гласа)
е на Белащица Пенчо разказва в статията си “На село” :”Аз обичам да съм сам, да се скитам на воля, да си свия китка в полето, да се заслоня негде на сянка, да се вслушвам в тайнствения ромон на онова, което само на село се чува.”

В спомените си старите хора от Белащица разказват как Пенчо Славейков стоял до обед под чинара, а следобед – до старата върба, където имало кьошк от дървени пейки, оградени с каменни зидове, и “все четял и пишел”. Ходел към манастира и Герена, ала почивката му била все под чинара, намиращ се на границата на равна поляна и стръмен източен бряг. Обичал често да ходи до разрушената църква “Света Неделя” , намираща се в близкото и опустошено село Захридево.

Навярно в разрушеното село Захридево Пенчо Славейков подхранва въображението си с картини на сражения, люти битки и масов героизъм, за да ги пресъздаде творчески в поемата “Кървава песен”.

Георги Апостолов в споменатия вече ръкопис пише: “Правело впечатление на хората, че П. Славейков се заседявал с часове под чинара. След туй се премествал към реката, където имало едно изворче. Надвечер се разхождал с Мара Белчева към манастира. Нощем газената лампа светела. Изпълнен с впечатления, поетът до късно пишел.”

В Белащица под стария чинар се ражда поемата “Неразделни”. Според проф. Ал. Балабанов мотива за тази поетична творба Славейков взема от една немска песен. Дори да е така, вдъхновение за баладата Пенчо Славейков получава в Белащица. Старият чинар и брястовете около реката били обвити с бръшлян. Тази природна картина на неразривна връзка между стволести дървета и виещи се растения, създава поетична асоциация на неразделност в любовта. Конкретният творчески подтик идва от явора и увития бръшлян:

“Стройна се Калина вие

над брега усамотени,

кичест явор клони сплита

в нейни вейчици зелени.”

Известно е, че Славейков започва много от своите стихотворения от конкретни, зрими поводи и изживявания. Началото на баладата “Неразделни” потвърждава тази специфична особеност. Пейзажът съответства напълно на това, което Славейков наблюдава при старите белащенски чинари, “уморен под тяхната сянка”.

Поетичното вглъбяване, разкрито в края на баладата, съвпада с разказите на старите белащенци за навика на Пенчо Славейков да стои под чинара, унесен в своя поетичен свят:

“Дълго аз стоях и слушах,

там под сянката унесен...”

Не можем да приемем всичко това като буквална аналогия, но пейзажът, тишината, битовата атмосфера повлияват върху творческия натюрел, като създават онази неповторима поетична атмосфера и настроение, характерни за баладата “Неразделни”.

На листа под първата редакция на поемата Пенчо Славейков написва: “Белащица”, 1895г.” Едва на следващата година той дооформя поемата в Германия и създава втората, окончателна редакция.

Очеркът за Гьоте в сборника “Немски поет

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2025