Светла Караянева

Поезия

Вавилон

4.92(86 гласа)

Критика

Слово за лирика

4.91(32 гласа)

Поезия

Уилям К. Уилямс

4.79(28 гласа)

Поезия

Везмото

4.68(25 гласа)

Поезия

Спасителят

4.63(27 гласа)

Виж още

Малката България на малоазийските българи

За „Незаличима диря” от доц. Тонка Василева

4.77   (48 гласа)

Колкото и екзотично да звучи в днешно време, българи в Мала Азия е имало още по времето на Византия, имало е и гурбетчии занаятчии, търговци, заточеници в Диарбекир, дори първото българско списание „Любословие” на Константин Фотинов излиза в Смирна /Измир/ през 1844 г. Не особено известен доскоро беше фактът, че през ХVІІ – ХІХ в. много нашенци се преселват в тези земи по съвсем други причини – едни бягат от помохамеданчване, други са притеснени от населвани турци, трети са подгонени от немотията и търсят по-добър поминък в отдалечени, незаселени земи.

Първото село, станало известно на европейски пътешественици и дипломати, е Къз дервент, основано в края на ХІV в. от българи, „изселили се и дошли да търсят в Азия щастието и спокойствието, което не могли да намерят в родината си.” И така се нароили тридесетина български села, в труднопроходими райони на Северозападен Анадол и в района на Чанаккале. И както с удивление и гордост пише „Цариградски вестник” от 19 март 1860 г.:”Благословен народ болгарский...Но за чудо ли ще е като научиме, че нашите болгари и по Азия са ся населили?.. Те достоважни села на место плодоносно, с вода и сенки добри, составили. Овци, коне, волови многочислени имат, чисто болгарский си язик сохранили, обичаите и нравите никак не изменили. Азиатските наши болгари между себе си женят ся, кръщавят ся и никоя смеса с околните греци немат и нито дума греческа знаят. Те курбани правят, черкуват, на седенки се собират и празднуват совсем според старите обичаи нашего народа.” От своя страна френският пътешественик Танкоан с приятна изненада описва европейската външност на къздеревентци, трудолюбието и прилежанието, породило охолство и благополучие във всички гостоприемни къщи.

Битието на малоазийските българи е проучвано от редица наши и чужди автори: италианския пътешественик д-р Салватори в началото на 19 в., българския учен Васил Кънчов в изследването си „ Из Мала Азия – пътуване към българските колонии”, френския пътешественик и дипломат в Персия Ж.М. Танкоан, проф. д-р Л. Милетич в статията си „Преселването на малоазийските българи в Княжеството”, Константин Иречек, Л. Ив. Доросиев с „Българските колонии в Мала Азия” по сведения от брат си Яким, абаджия в гр.Балъкесир. турският историк Парс Тугладжъ, Иван Алтънов, руският публицист Н. Макогон, проф.Ст. Младенов, Х. Кондов и Х. Вакарелски с „Език и бит на тракийските и малоазийските българи, Катерина Венедикова – „Българите в Мала Азия”, Димитър Шишманов с „Необикновената история на малоазийските българи”, Стоян Райчевски с проучвания за етническото прочистване на българите в Тракия и Мала Азия и др.

Следвайки добросъвестно и селективно установената значителна фактология за бита и поминъка,традициите и обичаите, просветния и църковен живот, преселенията и бягствата, доц. Тонка Василева разширява, допълва и обогатява познатото. Тя черпи с пълни шепи от родовата памет на дедите си - изселници от Урумча и Чаталтепе, запечатали в гените си българщината,

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020