Малката България на малоазийските българи

Колкото и екзотично да звучи в днешно време, българи в Мала Азия е имало още по времето на Византия, имало е и гурбетчии занаятчии, търговци, заточеници в Диарбекир, дори първото българско списание „Любословие” на Константин Фотинов излиза в Смирна /Измир/ през 1844 г. Не особено известен доскоро беше фактът, че през ХVІІ – ХІХ в. много нашенци се преселват в тези земи по съвсем други причини – едни бягат от помохамеданчване, други са притеснени от населвани турци, трети са подгонени от немотията и търсят по-добър поминък в отдалечени, незаселени земи.

Първото село, станало известно на европейски пътешественици и дипломати, е Къз дервент, основано в края на ХІV в. от българи, „изселили се и дошли да търсят в Азия щастието и спокойствието, което не могли да намерят в родината си.” И така се нароили тридесетина български села, в труднопроходими райони на Северозападен Анадол и в района на Чанаккале. И както с удивление и гордост пише „Цариградски вестник” от 19 март 1860 г.:”Благословен народ болгарский...Но за чудо ли ще е като научиме, че нашите болгари и по Азия са ся населили?.. Те достоважни села на место плодоносно, с вода и сенки добри, составили. Овци, коне, волови многочислени имат, чисто болгарский си язик сохранили, обичаите и нравите никак не изменили. Азиатските наши болгари между себе си женят ся, кръщавят ся и никоя смеса с околните греци немат и нито дума греческа знаят. Те курбани правят, черкуват, на седенки се собират и празднуват совсем според старите обичаи нашего народа.” От своя страна френският пътешественик Танкоан с приятна изненада описва европейската външност на къздеревентци, трудолюбието и прилежанието, породило охолство и благополучие във всички гостоприемни къщи.

Битието на малоазийските българи е проучвано от редица наши и чужди автори: италианския пътешественик д-р Салватори в началото на 19 в., българския учен Васил Кънчов в изследването си „ Из Мала Азия – пътуване към българските колонии”, френския пътешественик и дипломат в Персия Ж.М. Танкоан, проф. д-р Л. Милетич в статията си „Преселването на малоазийските българи в Княжеството”, Константин Иречек, Л. Ив. Доросиев с „Българските колонии в Мала Азия” по сведения от брат си Яким, абаджия в гр.Балъкесир. турският историк Парс Тугладжъ, Иван Алтънов, руският публицист Н. Макогон, проф.Ст. Младенов, Х. Кондов и Х. Вакарелски с „Език и бит на тракийските и малоазийските българи, Катерина Венедикова – „Българите в Мала Азия”, Димитър Шишманов с „Необикновената история на малоазийските българи”, Стоян Райчевски с проучвания за етническото прочистване на българите в Тракия и Мала Азия и др.

Следвайки добросъвестно и селективно установената значителна фактология за бита и поминъка,традициите и обичаите, просветния и църковен живот, преселенията и бягствата, доц. Тонка Василева разширява, допълва и обогатява познатото. Тя черпи с пълни шепи от родовата памет на дедите си - изселници от Урумча и Чаталтепе, запечатали в гените си българщината,