Светла Караянева

Поезия

Писма до Мара

5.00(4 гласа)

Поезия

Вавилон

4.92(86 гласа)

Критика

Слово за лирика

4.91(32 гласа)

Поезия

Уилям К. Уилямс

4.79(28 гласа)

Поезия

Яворът

4.71(35 гласа)

Виж още

Малката България на малоазийските българи

За „Незаличима диря” от доц. Тонка Василева

4.80   (54 гласа)
трудолюбието, достойнството и устойчивостта на онези корави нашенци от Тракия, които повече от два века населявали труднодостъпни местности в Анадола, облагородявайки земята с ценни земеделски култури, отглеждайки стада от едър и дребен добитък, добивайки така търсените в имперските градове дървени въглища.

От баба си Стайка Маврудова вместо детски приказки слуша предания, песни и разкази за обезумели от турското насилие бежанци, които оставят неожънати ниви, пълни кошари, подредени къщи, за да тръгнат с торба хляб към пристанището Кемер, откъдето с параходи са извозени към Дедеагач. За разлика от македонските и тракийските българи, които са участвали дейно в завери, въстания и войни, малоазийските българи са изключително мирно, трудолюбиво, доброжелателно към съседите си население, което след злополучната Междусъюзническа война било принудително изтръгнато от облагородените с толкова усилия и всеотдаен труд земи и изселено в пределите на разорената от войните България. Само защото като етнически елемент би представлявало пета колона в многонационалната Османската държава.

В духа на турската политика разправата с българите била поверена на мухаджири /изселници от доскорошните граници на империята/ и кръвожадни черкези, които ги обирали и убивали по пътищата, грабели имоти и реколта, тормозели ги всячески така, че сами да потеглят с кораби до Беломорието. Беззаконно отнетите им имоти и до днес не са овъзмездени поради витиеватите формулировки на убийствения за източнотракийските и малоазийските българи Ангорски /Анкарски / договор. И все пак в едно отношение Високата порта не е грешила – заселили се в сърцето на империята, по-близо до централната власт и по-далече от беззаконията на периферията, българите от Тракия проявили удивително чувство за родова принадлежност и национално достойнство. Те се борили упорито за българско училище и българска църква, изисквали от Цариградската екзархия учители и свещеници от България. Забележителен е фактът, че в малоазийското с. Гьобел на 11/24 май 1871 г. се чества празникът на славянските просветители светите братя Кирил и Методий.

В Мандър през 1873 г. е открито първото селско българско училище. Въпреки интригите на гръцката Патриаршия е назначен учителят Неделчо Обрешков от Копривщица, който владеел добре и гръцки, и турски. Успехът на учениците бил забележителен, а малоазийските българи се просълзявали, слушайки в черквата песнопения на черковнославянски и проповеди на български. Голямото будно село Коджа бунар посреща с радост друг копривщенец - Тодор Доросиев, брат на Лука Доросиев.

Младият просветител оставя незаличими дири в сърцата на коджабунарци, защото ги учел и на книга, и на човещина. В мирно и във военно време нашите анадолски преселници носели България в сърцето си. Мобилизирани в турската армия през Балканските войни 1912-1913 г., мъжествени малоазийци с риск на живота си прекосяват фронтовата линия и минават на българска страна. Един от участниците в този род

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2022