* * *

РАЗХВЪРЛЯ МОРЕТО,

разхвърля пяна на облаци,

залеза кипнал завърта.

Разкъсва гръдта му,

оранжево – кървава.

И лодки разхвърля

в уплаха до съмнало.

И вдига вълните,

на гребена тичащи,

прибоя стигат -

гриви нестихващи.

Върти ги морето,

преобръща дъното.

Достига в небето

на сенките синьото.

И само душата

над него надвесена

с косите разплетени

беса му

обесва.