Юли

Запалил е лулата си, гори.

И сипе жар над будните полета.

Щурец се скри под шапка от бодли –

От страх не спи – скрибуца му сърцето.

И пътят ням под слънчевата грива –

за стъпките на капките тъжи.

Една следа снагата си извила –

на смока стар сред бурени лежи.

Линей река сред крясъци на жаби.

Разронен бряг от сушата кърви.

Едрее облакът – налива свойте вади.

И чака миг - в стихии да вали.

Дими денят – разгаря си лулата.

Трепти мараня в ожънатия слог.

Люлее рог – изгряла е луната.

И чака дъжд, и кръста си пред Бог.