Мария В. Николова

Поезия

Юли

4.92(109 гласа)

Поезия

Жива съм

4.92(696 гласа)

Поезия

Коледа

4.92(155 гласа)

Разказ

Гост на старата къща

4.91(342 гласа)

Поезия

РАЗХВЪРЛЯ МОРЕТО, разхв...

4.58(19 гласа)

Поезия

ИЗЧИСТИХ ДУШАТА СИ, кат...

4.54(28 гласа)

Виж още

Можеш ли такава да ме имаш

4.92   (703 гласа)

Не мога аз, не мога да съм вярна!

Във мен бушуват огън и порой.

Жена съм аз по-нежна от кошута,

избягала от кораба на Ной.

И слънце съм.

И бисер на вълната.

И синьото на морската вода.

И сянката съм - жива във недрата

на тайните – най-тайната следа.

Във мен живеят Хера, Афродита

и Ева със смокиновия лист.

Земя съм аз и майка съм – небето

достигам в път най-светлата му вис.

Ти можеш ли такава да ме имаш?

На залеза червеното ме грей!

Очите ми и топли, и студени –

и болката във изгрева немей.

Хвърли я ти в големите пожари,

затварящи очите на нощта.

И дъжд пръсни над старите ми рани –

просъскващи под пламък на свещта.

Гори ме ти, обичай ме, люби ме –

за живите мъже съм аз жена.

Че утре - знам, и светлото ми име,

ще бъде знак от хиляди – една!

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2023