Не мога аз, не мога да съм вярна!
Във мен бушуват огън и порой.
Жена съм аз по-нежна от кошута,
избягала от кораба на Ной.
И слънце съм.
И бисер на вълната.
И синьото на морската вода.
И сянката съм - жива във недрата
на тайните – най-тайната следа.
Във мен живеят Хера, Афродита
и Ева със смокиновия лист.
Земя съм аз и майка съм – небето
достигам в път най-светлата му вис.
Ти можеш ли такава да ме имаш?
На залеза червеното ме грей!
Очите ми и топли, и студени –
и болката във изгрева немей.
Хвърли я ти в големите пожари,
затварящи очите на нощта.
И дъжд пръсни над старите ми рани –
просъскващи под пламък на свещта.
Гори ме ти, обичай ме, люби ме –
за живите мъже съм аз жена.
Че утре - знам, и светлото ми име,
ще бъде знак от хиляди – една!
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.