Иван Д. Христов

Разказ

Милуш

4.96(2317 гласа)

Разказ

Черният гост

4.94(799 гласа)

Есе

Да оставиш следа след себе си

4.94(278 гласа)

Разказ

Манол Макрелата

4.92(332 гласа)

Есе

Тая слънчева земя е моя

4.92(471 гласа)

Есе

Неповторимият мъдрец

4.92(283 гласа)

Виж още

Имам си един щурец в сърцето

За поета Петър Анастасов

4.39   (31 гласа)

Поетът Петър Анастасов е от даровитото поколение творци, изявили се с първите си книги в средата и края на шейсетте години на миналия век. Неговият свят е свят на спокойните настроения, на меките елегични тъги и кратките есенни радости, изразени с уравновесен лиричен темперамент. С поетичното си творчество той завоюва собствена територия и свое място в съвременната българска литература.

Още дебютната книга “Зимна нежност” /1968 г./ очертава Анастасов като поет с ярък и неповторим поетичен свят, след което той налага трайното си литературно присъствие със стихосбирките : “Тройно огледало” /1972 г./, “Площад на хълма” /1977 г./, “Както те обичам” /1982 г./ - отличена с наградата на Съюза на българските писатели, сборника с избрани стихове “Единствено безсмъртие любов” /1984 г./, “40 стихотворения” /1993 г./ и “Този черен бял свят” /2002 г./.

Петър Анастасов е и автор на пиесите: “Обещай ми светло минало” /1984 г./, “От сняг помилвана душа” /1985 г./, “Голям колкото малка ябълка” /1987 г./, “Живите от мъртвата махала” /2009 г./ и телевизионния сериал създаден по едноименната пиеса “Църква за вълци” /2007 г./. Вълнуващите му и запомнящи се активни изяви като драматург не са обект на настоящата литературна статия.

Още в началото на творческия си път поетът акцентира на сърдечните вълнения, тихите, но искрени преживявания. Стихосбирката “Зимна нежност” започва с едно сякаш програмно стихотворение за тихата и прочувствена поезия. Авторът разкрива своето поетично верую и естетически възгледи за света около нас, показани чрез една умъдрена изповедност и душевно спокойствие:

“Дъх на ябълка, светла стая,

омагьосана като жена.

По света аз разнасям тая

чисто българска тишина...”

Първата стихосбирка на Петър Анастасов внася мотивите за любовта и творчеството, на чувството за преходност и опиянение от “нещата от живота”. В нея е поместено едно от най-хубавите му стихотворения

“Хубава и проклета си”, което заедно със стихотворенията, “Ангел” и “Целувка” разкриват отношението на Анастасов към любовта и жената като символ на вечната красота и животворна сила. Размисълът върху нейната съдба и върху чувството, което събужда е елегично обагрен.

Вътрешна уравновесеност на поетичния изказ, съчувствие, доброта и съпричастие към болките и очакванията на другите лъха от лиро-епическото стихотворение “Хотел”. То си остава едно от най-емблематичните стихотворения на поета, в което съдържанието на поетичното слово и художествено-изразните форми на изказа са в пълен синхрон и хармония:

“Трети ден вали над Бяла черква.

Трети ден съм в доброволен плен.

Старата добра хотелиерка

не простира вече трети ден.”

Докато “Зимна нежност” може да бъде определена като интимен пристан, в който има уют и хармония, втората стихо

1234>>>

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021