Имам си един щурец в сърцето

За поета Петър Анастасов

4.39   (31 гласа)
сбирка “Тройно огледало” засяга вече драматични страни на битието. Светът не е така еднозначен, а крие неочаквани изненади.

Силно впечатление във втората поетична книга прави едноименното стихотворение, посветено на Катя Паскалева. Поетът прониква зад декорите към дълбоката същност на изкуството: “Но какво е театърът – работа, работа...”

Разкрива признанието, трудностите и величието на артистичното майсторство. В едно от най-хубавите стихотворения “Любов” темата за изкуството също намира поетичен израз.

В “Тройно огледало” Петър Анастасов избягва декларациите и търси отражения на неща минали през сърцето и оставили трайна емоционална следа.

Поетичният поглед е по-мъдър, стилът по-зрял. Романтичното отстъпва на реалните житейски конфликти и честно отстояване на позициите.

Срещаме размисли за съдбата на човека, идеята за човешката естественост и автентичност, поетическо осмисляне на проблема живот – изкуство: “Любов”, “Тройно огледало”, “Пясъчен часовник”.

Новото в стихосбирката са гражданските мотиви, които са защитени достойно в стихотворенията: “Балада”, “Устна хармоника”, “Неделя”.

В тази стихосбирка се появява любимият на поета образ на снега – зимата, бялото с разнообразни значения и символи, налага се усещането за “изгубеното време”.

“Тиха поема” Анастасов публикува най-напред във втората си стихосбирка. Зад тази привидно “тиха” изповед се крият спомени от детството, наситени с драматизъм и насилие: кръвта на убитата от първолаците мишка, споменът за “размирното време” на кооперирането на земята, и за онова “изгубено време” за творчески труд, осъзнавайки моралната отговорност пред поетичното изкуство и “пропуснатия вече стих”.

Със завладяваща непринуденост и доверчивост поетът изповядва своята съкровена същност:

“Аз искам да съм честен

със себе си и със света.”

Лирическият герой в поемата е самият поет, който искрено и отговорно разкрива своите преживявания, обусловени от социалното битие. Затрогва ни онази умъдрена философска равносметка в края на “Тиха поема”, където поставяйки се над дребното и егоистичното в делничното ни ежедневие, поетът Петър Анастасов стига до вечните истини за смисъла на живота:

“Това е всичко. На човека

му стигат няколко неща:

една любов, една пътека,

една звездица през нощта.

И рамо, на което може

с доверие да се опре.

И смелост, ако се наложи

за нещо свято да умре.”

Предначертаното в “Тиха поема” – “да свикаш своя собствен съд” се осъществява, както винаги, когато му дойде времето, защото то не може да бъде изпреварено.

“Тиха поема” е зряла поетична творба с полемична отсенка и социална проблемност – една синтезирана поетическа автобиография – изпо

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2022