Имам си един щурец в сърцето

За поета Петър Анастасов

4.39   (31 гласа)
вед за проживяното и изстраданото. Съдбата на лирическия герой е съдба на цяло едно поколение, разкрита с философско проникновение, драматичност на изживяванията и художествени обобщения.

В третата си поетична книга “Площад на хълма” поетът Петър Анастасов продължава и доразвива онези поетически хоризонти, идейно-творчески търсения и проблеми, които срещаме и в предишните му стихосбирки.

В “Площад на хълма” доминираща линия в творчеството на поета е гражданската. Този необикновен площад дал заглавието на първото стихотворение и цялата стихосбирка е като единствено спасително място– една метафора, в която се оглежда надеждата на човека за свят на разума. Тя определя и лирико-песенния драматизъм на поетичните внушения.

Една от основните теми в творчеството на Анастасов е темата за изкуството. На нея са посветени най-много стихотворения, разкриващи психологията на творческото съзидание: “Ателие”, “Репетиция”, “Дом” и други.

Поетът осмисля собственото си битие през призмата на словото и песента, в които всички ценности в живота заемат своето място.

С поетично-образна убедителност авторът разкрива темата за твореца и творчеството. Фолклорно-приказният образ на щуреца в поемата “Мелодия за щурец” е символ на свободата и опияняващата красота на изкуството:

“Някому е нужен хляб – на мене

повече от хляб ми трябва песен.”

Това е лайтмотивът на поемата – изкуството, което буди съвестта ни и услажда живота ни. Преклонението пред честните и духовно възвисените, пред жадните за песен, за които духовното е над материалното. Тези стихове от поемата “Мелодия за щурец” разкриват най-ярко и убедително потребността от поезията и вечния стремеж на поета към красивото в живота и изкуството. Анастасов пристъпва към приказна стилизация продължавайки традицията на Валери Петров по свой начин. В поемата фолклорно-песенното се вплита с щастливата и несретна участ на щуреца - поет.

Поезията на Петър Анастасов е едно лирическо преосмисляне съдбата на твореца, на силата, вечността и красотата, която крие изкуството. Дори и любовта поетът вижда като своеобразно творчество, защото тя е част от вечната мелодия на живота. Може би затова той я поставя над ценностите на изкуството:

“И ябълките светят в твоите пазви

над всичките поети и изкуства!”

Поетът разкрива потребността от изкуството, като морална норма и смисъл на живота, който го прави по-богат и значим. Поетичният копнеж е градът с площад на хълма – като символ на човешкия живот и надежда да живее вечно “под гълъбова сянка”.

В умерени и тихи акорди звучат неговите стихотворения. Неговият поетичен свят е свят на спокойните настроения, уютен и интимен. Дори и преходността в живота се приема спокойно, като неизбежна съдба.

Стихът му е традиционно спокоен, класически чист, с богата поетическа лексика и емоционален ез

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2022