Имам си един щурец в сърцето

ик. Образно-символната система включва хлябът и лозата, слънцето и жената, огънят и снегът, дървото и реката – все обикновени неща, но достатъчни да осмислят човешкия живот. В нейния под текст откриваме болезнената привързаност и преклонението на поета пред Димитър Бояджиев и Димчо Дебелянов.

Стихосбирката на Петър Анастасов “Както те обичам” е книга равносметка – житейска и творческа. Поетът навлязъл в своята творческа зрялост ни въвежда в един поетичен свят с богата душевност и проблемност, изразен с чист и предметно осезаем лирически изказ.

Авторът съкровено споделя: “Както те обичам” е най-автентичната ми книга. В нея искам да кажа, че присъствието на времето и пространството е шансът да оставиш нещо след себе си, а той не бива да се пропуща. Искам да кажа, че всеки човек е единствен, както и всеки поет. Искам да кажа: пазете човека в себе си и около себе си.”

Диапазонът на чувствата и преживяванията в стихосбирката “Както те обичам” е богат и широк, включващ интимните изповедни стихове на поета за несподелената любов, за скръбта по изгубения баща, с нищо незаменимата майчина обич и тревогата за утрешния ден.

Лирическият герой е искрен и вярващ в доброто и човека. Той търси в миналото нравствена опора, макар че все не смогва “за часа на гроздобера”.

Четвъртата книга на поета е върхово постижение в едно възходящо поетическо развитие, което се изразява във философската дълбочина на проблемите.

Със стихосбирката си “Както те обичам” Анастасов очертава своя територия в българската поезия. Житейската, творческа и духовна равносметка, както и художествената убедителност в най-силните й стихотворения, сред които е “С народа сме, обичаме го също...” В това наситено с гражданска отговорност стихотворение поетът казва своята дума в една класическа за националната ни поезия тема, проявена най-силно при Вапцаров, като я преоткрива в нова и неочаквана позиция:

“Безплодно красноречие, тиради –

порои от гласове, а няма глас.

Огласяме салони и площади –

с народа сме, но той дали е с нас?”

Това стихотворение продължава да има своя актуален граждански патос. Той е критика на евтиното и лъжливо вричане в името на народа. Една творба на равносметка, в която поетът е докрай критично самокритичен, с болезнена тревога от чувството за отговорност пред себе си, пред народа и пред времето. Честната гражданска линия намира своята кулминация в стихотворението “С народа сме”, като преобръща и преосмисля нашите виждания за взаимоотношенията между поет и народ, поезия и духовни потребности.

Построено върху поетическа хипербола “С народа сме” е без аналог в нашата поезия. Стихотворението е драматичен диалог за мястото на твореца в живота на народа. Такова силно стихотворение се ражда рядко. То е белег за творческа участ.

В тази стихосбирка е и най-доброто “снежно” сти