В търсене на доброто и красивото в живота

4.71   (77 гласа)
търсенето на човешка почтеност в несъвършения ни свят.

“Свидетелство за честност” ни среща с безименния строител на големите строежи и ни го представя такъв, какъвто е в трудовото ежедневие. Литературният критик Иван Сарандев пише в рецензията за книгата: “За Емил Калъчев е безсмислено да се каже, че обича и познава героите си, самият той е един от тях”.

Подобна тематика, строго и пестеливо описание на обстоятелствата, кратък диалог и посредничеството на разказвача между героите и читателя,срещаме и в другия му сборник с разкази “Отражения” /1967 г./. Тази книга по своят характер и начин на изображение е новаторска за нашата литература. Написана е по картини на пловдивски художници. Според Иван Сарандев в нея авторът с белетристичното си умение е съумял “да съчетае зрителната осезаемост на изобразителното изкуство с емоционалната пластика на живото слово”.

Макар че в този сборник с разкази Калъчев се представя като урбанист и анималист, та дори и като автор на легенди, ние отново се срещаме със своеобразната привлекателност и атмосфера на неговите творби – топлота в човешките отношения, хуманизъм и ратуване за висока нравственост.

Първата повест на белетриста “Носач на взрив” /1964 г./ по характера на проблемите и особеностите на персонажа, продължава подхваналата вече линия на повествование. Авторът остава верен на своя свят. Повестта ни пренася в обстановка на сложни човешки отношения. Конфликтите зреят в атмосферата на едно миньорско селище, където разбиранията за правда и неправда, нравственост и безнравственост, другарство и измяна се тълкуват по един неписан, но сурово спазван морален закон.

В грубата и сурова обстановка на миньорското ежедневие Емил Калъчев разкрива една човешка трагедия. Главната героиня Гина е жена на прославения миньор Харизанов, който заболява от силикоза. От бригадир той става бомбаджия. Мисълта, че не може да се върне към истинска миньорска работа, че е осъден на бавна смърт и тежи на семейството си, морално го сломява. В страданието той се пропива, изпитва болезнена ревност към жена си и превръща нейния живот в истински ад. На този трагичен фон любовта между младия инженер Максимов и Гина се превръща в тяхно изпитание. И тъкмо когато Харизанов осъзнава дълбоката любов на Гина към инженера и желае щастието й, го настига жестоката смърт. Чрез драматичния край на романа писателят отправя и своето послание към читателя за повече човечност и нравствено извисяване над еснафските предразсъдъци. На всички нас е нужна подобна терапия на душата, за да не закърняват сетивата ни за добро и зло, за чест и безчестие.

Критиката не винаги разбира истинската естетическа стойност на литературните творби. Трябва да мине време и от неговата дистанция да се видят по-точно техните художествени и идейни достойнства. От дистанцията на днешното време открито мога да заявя, че романът на Емил Калъчев “Дочакай деня” /1970 г./ е една много смела за времето си книга, която говори за честната г

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2022