В търсене на доброто и красивото в живота

4.71   (77 гласа)
ражданска позиция на нейния автор и верността му към житейската и историческа правда.

Композиционно романът е изграден от четири части. Двете сюжетни линии в него проследяват живота на главните герои Желяз и Евдокия на фона на мрачния период от трагичните последствия на “класовата борба” у нас, обхващащ кооперирането, горяните, лагера “Персин” и други.

Заслужава да се подчертае художествената роля на повтарящия се в романа изключително сполучливо изграден художествен детайл с “провесената над сайванта заешка кожа”, който подсилва литературните внушения за едно страшно и безправно време.

Авторовата идея, изразена в мислите на главния герой Желяз, звучи актуално и днес: “Понякога пътят се слива в окръжност и човекът се връща на старото място, за да тръгне отново в същата посока. Поругана е неговата мисъл, поругани са неговите чувства, човекът е сирак. Измисля си една надежда и сляпо тръгва подир нея, за да намери достойнството си...”

В творческата си зрялост Калъчев написа сборника с новели “Кариера” /1976 г./, отличаващи се с пластичното описание на случката и съвършен художествен израз на словото. Сред най-доброто в книгата е новелата “Пожар”. В нея чрез майсторски изградените образи и тънкия психологически рисунък писателят разкрива вечната морална дилема за предателството и страха. Не по-малко вълнуваща е новелата “Стоп”, в която авторът ни изправя пред големия нравствен проблем за съвестта и истината в човешките отношения.

За високите художествени достойнства пък на новелата “Лястовица” говори факта , че през 1996 г. тя бе преведена на немски език и включена в излязлата в Германия “Антология на съвременната българска новела”. В нея името на Калъчев стои редом до имената на Емилиян Станев, Георги Караславов, Хайтов, Радичков и други.

Емил Калъчев е автор и на пиесите : “Право на име” /1968 г./ и “Случаят Личев” /1974 г./, играни на сцена и посрещнати с интерес от театралната публика заради нравствените и актуалните проблеми, които носят в себе си.

Определено считам, че връх в творческото развитие на писателя е романът му “Прощално за времето на самотата” /1983 г./. Това е един психологически, многопластов и експресивно написан роман, разкриващ стремежа на човека към недостижимата примамливост на човешкия дух и неговото съвършенство. Чрез художественото преосмисляне на преломните исторически времена и събития, чрез нравствените си послания, тази книга ни ангажира да бъдем безпристрастни към заобикалящото ни зло. Кара ни да воюваме за духовни ценности, които са заложени у нас и ни правят човеци. Затова и финалът на романа ни звучи оптимистично: “...Търсете Павлов. Той е жив. Търсете го навсякъде, където мирише на човек, и не пропускайте да разтършувате и себе си”.

В “Прощално за времето на самотата” Калъчев е съумял да намери своята гледна точка в трактовката на някои вечни общочовешки проблеми.

Към художествените постижения на Емил Калъчев ще прибавя и последната му книга “Храбри

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2022