Иван Д. Христов

Разказ

Милуш

4.96(2317 гласа)

Разказ

Черният гост

4.94(799 гласа)

Есе

Да оставиш следа след себе си

4.94(278 гласа)

Разказ

Манол Макрелата

4.92(332 гласа)

Есе

Неповторимият мъдрец

4.92(283 гласа)

Виж още

Тая слънчева земя е моя

За поета Александър Бандеров

4.92   (471 гласа)

Самобитният и талантлив поет Александър Бандеров е автор на повече от десет стихосбирки, сред които се открояват “Денят е с две лица”, “Пътуване към планината” , “Когато си далеч” , “Ако останат спомени” , “Отвъд сините планини” , “Глуха тетрадка” до последната с мрачното и предчувствено заглавие “Отвъд” /2007 г./.

Сега, когато Бандеров не е между нас и неспокойният му творчески дух все още се лута между България и далечна Канада, където прекара последните 13 години от живота си, имаме чувството, че той е съумял да каже в творчеството си всичко за душевното неспокойствие и лутане, за любовта и раздялата, за тъгата и носталгията по родината, за мрачните бягства и завръщания.

Поетът ни завеща пророческите си думи:

“Животът е храбър,

смъртта ни убива.

И въпреки всичко, макар и обречен,

аз вярвам в света, че е жив,

че е вечен”.

В поезията на Бандеров думите са пестеливо подбрани, така както в живота говореше малко , но запомнящото се , вглъбен някъде “отвъд сините планини” на своите духовни терзания. Въпреки това той не беше самотник и имаше своите верни приятели, с които споделяше оскъдни радости и тревоги.

Поетичното творчество на Александър Бандеров, наситено с оригинална образност, силна емоционалност и гражданска съвест, е едно лирико – философско преосмисляне на същността и смисъла на живота.В него се срещаме с размисли за цената на човешкото съществуване, на неспокойния творчески дух и неудовлетвореност на човека, за духовния му свят, където емоционалният изблик е извор на изстрадан оптимизъм.

Лирическият герой носи в себе си неудовлетвореност, но не като сянката на песимизъм, а една непрестанна и вечна жажда към неоткрити светове, там, където все още духът на Магелан “неизяснен, неповторим, към бъдещето плува”. Поетичното му слово е омъдрено, а възприятието на света – твърде драматично, породено от несъвършенството му, от човешки слабости и грешки.

Поетът стоически носи своя житейски жребий, без да се примирява с него. Възприемането на света в неговите противоречия и драматични преживявания е омъдрено, а философските проблеми намират конкретен сетивен израз.

В много от стиховете авторът се връща в родния край, в “люляковото Лясково”, пътува по древните и неизбродни пътеки на Родопите, пълни с незабравими спомени, легенди и предания, за да черпи вдъхновение и сила.Сред родната планина, “богата на вдовици и легенди”, той търси душата на своята родна къща, отдавна забравените си спомени. Това са образи, картини и настроения, трогателно чисти, скъпи и близки, от които ни завладява една тъга и болка по изоставените родопски къщи, бранили векове правото си на живот:

“Без хора рухват старите ни къщи.

Горите се оттеглят без дървета.

В усоите планинската река

се блъска, сякаш иска да се върне”.

Наред с обезлюдяването на планинските ни села мотивът за вината на мигрир

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021