Иван Д. Христов

Разказ

Милуш

4.96(2317 гласа)

Разказ

Черният гост

4.94(799 гласа)

Есе

Да оставиш следа след себе си

4.94(278 гласа)

Есе

Тая слънчева земя е моя

4.92(471 гласа)

Есе

Неповторимият мъдрец

4.92(283 гласа)

Виж още

Манол Макрелата

4.92   (332 гласа)

Запролетяваше. Белият вятър облиза с топлите си езичетата снега по Кайнадина и поръси ливадите с жълта иглика. Грохотът на набъбналата и придошла река долиташе все по-ясно и силно до Салихаговия конак.

Салих ага, властник-съдник на Пашмакли, яхнал белия си кон, чиито юлари и гемове отдалече сребрееха на пролетното слънце, влезе през полуотворената порта на конака. Нисък и набит, опасан с ножове и пищови на кръста, той седеше като закован на лъщящото от сърма и кадифе седло. Салих ага се връщаше от водениците край реката, които беше излязъл да наобиколи тази сутрин.

Копитата зачаткаха по сухия калдъръм на двора, където сновяха няколко сеймени. Агата скочи пъргаво на земята и пъхна юздите в ръцете на билюкбашията Страхин.

- Доведохте ли Макрелата? – сухо попита той.

- Хванахме го, Салих ага. Ама калпав гяурин! Едвам вързахме ръцете му - процеди през зъби Страхин.

Салих ага извади кехлибарената си броеница, завъртя я неспокойно в ръката си и се запъти към кьошка. Там седнал го чакаше хаджи Иван от Четак. Щом влезе Салих ага, той стана, наведе покорно глава и направи ниско темане. Агата отговори на поздрава и седна на постлания с китено халище миндер до хаджията.

- Какво има? Пак ли бунтулуци? – загрижено попита Салих ага, като пълнеше дългата си лула с тютюн.

Той потърси очите на хаджи Иван, който беше станал и любезно се усмихваше.

- Не, Салих ага. Тикълци са дигнали глава за един баир – поясни хаджията, - та намини към Четак, викни стари хора от двете страни да разплетеш тая крамола.

- Това ли било, хаджи Иване? Това е бял кахър. Ами другите бели да видя как ще разплитам. Ще хвърчи някой в урвата за леш на орлите! – заканително вдигна ръка и разярен извика – Непокорна стана раята, ала щом зарита овцата, пусни и кръв!...

Хаджи Иван отправи недоумяващ поглед към агата.

- Не знаеш ли, хаджи, каква беля е направил Макреловият син от Чокманово?

- Отвлякъл Рада – главеницата на Теньо кехая.

- Рада ли думаш, Селих ага?... То Радиното лице грее като месечина, а на русите и плитки да те обесят, ще си благодарен – продума с въздишка хаджията.

- И ще го обеся! Не, за назидание ще хвърля Манола в урвата – строго се закани агата.

Властолюбивият Салих ага говореше истината. Той управляваше самосъдно каазата и за най-малките провинения хвърляше виновните в урвата, а за по-големи – бесеше на киселицата в двора и разстрелваше.

- Аз да си ходя, да ти не преча, Салих ага – каза хаджи Иван и стана да си върви.

- Бива, хаджи, бива. Пък за тая работа ще намина към Четак да я оправя – рече агата подир излизащия хаджи Иван.

Салих ага остана сам. Той закрачи неспокойно, като пушеше лулата си. Дебелата му устна нервно потрепваше. Агата плесна с ръце. Един от хайтите, едър и брадат турчин, дотича и застана покорно пред него с килнат настрани фес. Салих ага кресна:

- Доведете ми веднага Манол Макрелата!

След малко четирима

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021