Азам Абидов

Поезия

Връх на игла и връх на планина ...

5.00(1 гласа)

Поезия

Почти библейско

5.00(2 гласа)

Поезия

Четяща жена

4.89(140 гласа)

Поезия

НЕКА ТИ НАПРАВЯ

4.85(53 гласа)

Виж още

Из "Кон на втория етаж", второ облагородено и допълнено издание, 2013

Записки на един принц

На Йоан Левиев

5.00   (1 гласа)

Реших да седна и да напиша всичко това най-вече заради всекидневно прииждащите (все още!) писма от поданици на царството ми; прочее бездруго смятам, че е време най-сетне да се хвърли светлина върху тази история. Чудно или не, до ден днешен тя все тъй остава забулена в догадки, търпяща безконечни противоречиви тълкувания – къде несъстоятелни, къде направо абсурдни.

Всъщност всеки познава в общи черти нещата до момента, в който аз се ожених за Снежанка. Тук искам да потвърдя, че епизодът с ковчега е правдив: пътят беше лош, планински път, конят ми се подхлъзна някак си, а от сътресението парчето отровна ябълка, заседнало в гърлото на любимата ми, падна и тя се върна към живота. Вярно е още и това, че джуджетата реално бяха на сватбата (как ще пропуснат такова плюскане без мярка), „ядоха, пиха и се веселиха“ на гърба на данъкоплатците, а намериха сили и за кретенските си танци.

Впрочем джуджетата въобще останаха при нас. Съгласих се със Снежанка, че все ще потрябват за нещо в двореца, пък и самият морал го изискваше.

О, защо го направих...

Но, като съм се захванал да пиша, нека да спазвам известен ред. Снежанка действително имаше някаква хубост, а освен това виртуозно умееше да се прави на още по-хубава. Естествено тя в никакъв случай не бе чак дотам ослепителна красавица, за да се оправдава изключителната `и централна роля в нашия роман, както това особено много се нрави на простолюдието.

Всъщност както и да е. Разбирам, че това безобидно инак момиче още от най-ранно детство е било системно репресирано от мащехата си, още повече при пословично безволевия си баща. Но образованието `и така или иначе бе нещо скандално за човек, расъл все пак в дворец. Струва ми се, бих могъл да съставя цял речник от нейни бисери, произведени, когато е ставало въпрос за едно или друго. Ето от този фасон:

ЕВРИКА – жена на някой си Архимед, която той повикал в банята (за пешкир ли, защо ли?)

ДОН КИХОТ – водач на въстание в Испания. (Все пак каква забележителна географска точност!)

ПЛАТОНИЧЕСКА ЛЮБОВ – забременяване от разстояние.

КОМАРДЖИЯ – човек, който се храни с комари.

БЕЗЧИНСТВО – недостиг на чинове в дадена паралелка.

ДАТЕЛЕН ПАДЕЖ – падеж, който се прилага на определени дати.

И прочие, и прочие – десетки подобни, всекидневно, та и среднощно. И на такава основа – този изключителен неин монопол на централна фигура в историята ни!

– Угаси ли лампата? – попита ме тя първата вечер.

– Да.

– Все пак би могъл да станеш и да провериш за всеки случай, нали?

Е, и? Какво трябваше да направя аз? Да ревна от обида или като кротък идиот да предприема още по-оскърбителни за мен пояснения, тоест: не е нужно да ставам на всяка цена, за да установя дали лампата е угасена, достатъчен е зрителният аргумент, че от светло е станало тъмно... В името на д

1234>>>

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2023