Здравко Попов

Разказ

Българи

4.96(1053 гласа)

Разказ

Българо-баварски роман

4.92(335 гласа)

Разказ

В дълбините

4.84(43 гласа)

Разказ

Наблюдения върху преподавателя

4.82(83 гласа)

Разказ

Матраци и матераци

4.77(44 гласа)

Разказ

Трансформърс

4.67(12 гласа)

Виж още

Из "Кон на втория етаж", второ облагородено и допълнено издание, 2013

Записки на един принц

4.71   (45 гласа)

Реших да седна и да напиша всичко това най-вече заради всекидневно прииждащите (все още!) писма от поданици на царството ми; прочее бездруго смятам, че е време най-сетне да се хвърли светлина върху тази история. Чудно или не, до ден днешен тя все тъй остава забулена в догадки, търпяща безконечни противоречиви тълкувания – къде несъстоятелни, къде направо абсурдни.

 

Всъщност всеки познава в общи черти нещата до момента, в който аз се ожених за Снежанка. Тук искам да потвърдя, че епизодът с ковчега е правдив: пътят беше лош, планински път, конят ми се подхлъзна някак си, а от сътресението парчето отровна ябълка, заседнало в гърлото на любимата ми, падна и тя се върна към живота. Вярно е още и това, че джуджетата реално бяха на сватбата (как ще пропуснат такова плюскане без мярка), „ядоха, пиха и се веселиха“ на гърба на данъкоплатците, а намериха сили и за кретенските си танци.

 

Впрочем джуджетата въобще останаха при нас. Съгласих се със Снежанка, че все ще потрябват за нещо в двореца, пък и самият морал го изискваше.

 

О, защо го направих...

 

Но, като съм се захванал да пиша, нека да спазвам известен ред. Снежанка действително имаше някаква хубост, а освен това виртуозно умееше да се прави на още по-хубава. Естествено тя в никакъв случай не бе чак дотам ослепителна красавица, за да се оправдава изключителната `и централна роля в нашия роман, както това особено много се нрави на простолюдието.

 

Всъщност както и да е. Разбирам, че това безобидно инак момиче още от най-ранно детство е било системно репресирано от мащехата си, още повече при пословично безволевия си баща. Но образованието `и така или иначе бе нещо скандално за човек, расъл все пак в дворец. Струва ми се, бих могъл да съставя цял речник от нейни бисери, произведени, когато е ставало въпрос за едно или друго. Ето от този фасон:

 

ЕВРИКА – жена на някой си Архимед, която той повикал в банята (за пешкир ли, защо ли?)

ДОН КИХОТ – водач на въстание в Испания. (Все пак каква забележителна географска точност!)

ПЛАТОНИЧЕСКА ЛЮБОВ – забременяване от разстояние.

КОМАРДЖИЯ – човек, който се храни с комари.

БЕЗЧИНСТВО – недостиг на чинове в дадена паралелка.

ДАТЕЛЕН ПАДЕЖ – падеж, който се прилага на определени дати.

 

И прочие, и прочие – десетки подобни, всекидневно, та и среднощно. И на такава основа – този изключителен неин монопол на централна фигура в историята ни!

 

– Угаси ли лампата? – попита ме тя първата вечер.

– Да.

– Все пак би могъл да станеш и да провериш за всеки случай, нали?

 

Е, и? Какво трябваше да направя аз? Да ревна от обида или като кротък идиот да предприема още по-оскърбителни за мен пояснения, тоест: не е нужно да ставам на всяка цена, за да установя дали лампата е угасена, достатъчен е зрителният аргумент, че от светло е станало

1234>>>

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021