Наблюдения върху преподавателя

— Иван Тренчев.

Момчето приближава дъската както се приближава към скалпел. В погледа му е фиксирано смътното съзнание, че спрямо него е извършена възможната най-голяма подлост на този свят.

— Говорете по последния урок, Тренчев.

— Ние имаме за урок Пенчо Славейков.

Преподавателят трепва, но решава, че с известна резерва може да приеме смисъла на фразата.

— Нататък.

— Пенчо Славейков е един много велик български писател.

Преподавателят прави опит за коригиране на траекторията:

— Колко много?

— Той е много велик български писател.

Преподавателят не може да каже копче.

— Аха. Кое произведение разгледахме миналия път?

— Миналия път разгледахме произведението за лудия кадия, който…

Преподавателят допуска една логична възможност:

— Ти тук ли беше?

— Тук.

— Надявам се, че това променя нещата. Хайде, говори сега за стихотворението.

— Пенчо Славейков ни описва един стар кадия, който хем е седнал накриво…

Преподавателят не устоява на изкушението:

— Хем не пада.

— Хем не пада.

Преподавателят твърде заинтригувано премерва обекта си от гуменките до четиринулевата прическа.

— После.

— После дошло едно лудо младо и започнало да свири…

— Така, Дотук станаха двама луди.

— Двама… Ама кадията не е, той после.

— После го прихващат.

— После.

Преподавателят разбира, че и него започват да го прихващат.

— Последно, Тренчев. На какво е свирило момчето?

— То свирило на тамбу̀ра.

Преподавателят е окончателно прихванат:

— Тамбу̀ра си ти! Ако не тамбурище!… А то е свирило на тамбура̀. Повтори!

Момчето повтаря удивително точно.

Преподавателят трябва да потърси наистина последната възможност — общият успех на класа без друго е под три и тридесет и това е известно на директора, който не е очарован…

— И какво станало, когато то засвирило?

— Когато то засвирило, започнали да играят хоро всички.

— Кои „всички“?

Иванчо извърта очи към класа.

— Започнали да играят моми, момци, жетварки. Паламарки…

— Стомни, грънци… Тролейбуси! Марш на чина! Единица…

Преподавателят все пак идва отчасти на себе си и поглежда отново бележника си. Може б