Здравко Попов

Разказ

Българи

4.96(1053 гласа)

Разказ

Българо-баварски роман

4.92(335 гласа)

Разказ

В дълбините

4.84(43 гласа)

Разказ

Матраци и матераци

4.77(44 гласа)

Разказ

Записки на един принц

4.71(45 гласа)

Разказ

Трансформърс

4.67(12 гласа)

Виж още

Из "Акорди извън клавиатурата", 1974 г.

Наблюдения върху преподавателя

4.82   (83 гласа)

 

— Иван Тренчев.

 

Момчето приближава дъската както се приближава към скалпел. В погледа му е фиксирано смътното съзнание, че спрямо него е извършена възможната най-голяма подлост на този свят.

 

— Говорете по последния урок, Тренчев.

 

— Ние имаме за урок Пенчо Славейков.

 

Преподавателят трепва, но решава, че с известна резерва може да приеме смисъла на фразата.

 

— Нататък.

 

— Пенчо Славейков е един много велик български писател.

 

Преподавателят прави опит за коригиране на траекторията:

 

— Колко много?

 

— Той е много велик български писател.

 

Преподавателят не може да каже копче.

 

— Аха. Кое произведение разгледахме миналия път?

 

— Миналия път разгледахме произведението за лудия кадия, който…

 

Преподавателят допуска една логична възможност:

 

— Ти тук ли беше?

 

— Тук.

 

— Надявам се, че това променя нещата. Хайде, говори сега за стихотворението.

 

— Пенчо Славейков ни описва един стар кадия, който хем е седнал накриво…

 

Преподавателят не устоява на изкушението:

 

— Хем не пада.

 

— Хем не пада.

 

Преподавателят твърде заинтригувано премерва обекта си от гуменките до четиринулевата прическа.

 

— После.

 

— После дошло едно лудо младо и започнало да свири…

 

— Така, Дотук станаха двама луди.

 

— Двама… Ама кадията не е, той после.

 

— После го прихващат.

 

— После.

 

Преподавателят разбира, че и него започват да го прихващат.

 

— Последно, Тренчев. На какво е свирило момчето?

 

— То свирило на тамбу̀ра.

 

Преподавателят е окончателно прихванат:

 

— Тамбу̀ра си ти! Ако не тамбурище!… А то е свирило на тамбура̀. Повтори!

 

Момчето повтаря удивително точно.

 

Преподавателят трябва да потърси наистина последната възможност — общият успех на класа без друго е под три и тридесет и това е известно на директора, който не е очарован…

 

— И какво станало, когато то засвирило?

 

— Когато то засвирило, започнали да играят хоро всички.

 

— Кои „всички“?

 

Иванчо извърта очи към класа.

 

— Започнали да играят моми, момци, жетварки. Паламарки…

 

— Стомни, грънци… Тролейбуси! Марш на чина! Единица…

 

Преподавателят все пак идва отчасти на себе си и поглежда отново бележника си. Може б

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021