Здравко Попов

Разказ

Българи

4.96(1053 гласа)

Разказ

Българо-баварски роман

4.92(335 гласа)

Разказ

В дълбините

4.84(43 гласа)

Разказ

Наблюдения върху преподавателя

4.82(83 гласа)

Разказ

Матраци и матераци

4.77(44 гласа)

Разказ

Записки на един принц

4.71(45 гласа)

Виж още

Приказка

3.94   (17 гласа)

Веднъж един добър цар се обърнал към Всевишния:

- Господи, повсеместна простотия и безпросветност са завладели царството ми! Ето че мнозинството от поданиците не познава и едно слово от Яворова и Дебелянова, дордето всичко изречено от Азиса за връх в културата го има! Но какво говоря, Господи? Та нали самите вестникари в царството ми осведомяват народа, че иранците са араби, че християните са едно нещо, пък католиците друго; че някаква си патка само с биоенергии запек премахвала, а хероите на Омир и адмиралите на Колумб са българи… Помогни, Господи, защото тия пък, дето за творци минават, вместо рисунка засвета да изпишат и стих смислен да построят, цици оцветяват насред градищата и сметки помежду си разчистват на екрана. Ах, да, телевизиите… Какво би рекъл Ти, Господи, когато там безспирно магьосничество и леене на куршум рекламират, а след туй травестити и транссексуални идиоти интервюират? Помогни, Господи, защото простотията ражда безредието, безредието довежда беднотията, а беднотията – престъпност!

И станало чудо…

Чул Господ молбата на добрия цар – и от следващата утрин населението в царството било неузнаваемо…

Тези, дето до вчера по чалги си примирали, не можели да се откъснат от Хайдн и Прокофиев.

Арматуристи, кочияши и траколози, които, кажи-речи, само безсмислици, дивотии и наизустени поговорки изговаряли, сега започнали вой да надават, ако не им осигуриш дискусии върху Хайдегер и Бердяев.

Месари и ватмани престанали да се оригват по време на обяда си и след туй. Бодиартистът нарисувал смислена картина, а поетите, които се били превърнали в социолози и моралисти из медиите, написали вълнуващи стихове.

В “А” и “Б” футболните групи полузащитниците наченали да наизустяват Траянов и Ахматова.

Божията искра осенила и самите преподаватели из гимназиите, които изведнъж разпознали, че в поезията Д. Полянов и В. Марковски са едно нещо, а Сашо Вутимски и Коста Павлов – друго нещо…

И така – цяла година.

Цяла година царството било озвучено от Вивалди и Стравински, всеки поданик ходел като въртоглав от четене на Хегел и Кафка, а поетът Борис Христов станал заможен, понеже един централен нападател си разделил припечеленото с него, запленен от стиховете му…

Така вървели нещата, докато изведнъж се оказало, че в царството няма кой да работи.

Нямало кой хляб да опече, дреха да скрои и дом да съгради: по-конкретно хлебарите, шивачите и кофражистите готвели премиера на ораторията “Месия” от Хендел, а мебелисти точели перата си за да я рецензират.

Добрият цар ясно прозрял запустението, а съответно и съвсем скорошния свършек на царството си. И като паднал на колене, замолил се триж по-горещо Богу:

- Господи, който си единствено мъдър във всемира, върни всичко, както го беше наредил! Върни невежеството, върни простотията и тъпанарството, иначе това царство не го виждам занапред! И прости тази моя самодейност…

 

Господ наистина простил, но

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021