Здравко Попов

Разказ

Българи

4.96(1053 гласа)

Разказ

Българо-баварски роман

4.92(335 гласа)

Разказ

В дълбините

4.84(43 гласа)

Разказ

Наблюдения върху преподавателя

4.82(83 гласа)

Разказ

Матраци и матераци

4.77(44 гласа)

Разказ

Записки на един принц

4.71(45 гласа)

Виж още

Трави се омъжва

4.31   (26 гласа)

Имах други представи за човека, който един ден ще дойде, за да поиска ръката на дъщеря ми…

Нека кажа, че за мен няма по-скъпо същество на тоя свят от Трави - 32-годишно миловидно създание, още непознало мъжа, което се изчервява само при споменаване на неща като прашки, предпазни средства, двусмислени лични имена като Ташо, Кую, Калудка, посланик Пардю и прочие.

Когато пристъпи в стаята, побутван от Травиата и майка й, в смущението си очилатият тип така гръмотевично кихна, че любимият ми дрозд Харпо за малко да отлети заедно с клетката през прозореца, ако не бях се овесил на нея.

Ето значи човека, в чиито ръце ще поверявам обичната си дъщеря… Добре трябваше да го огледам аз него: манталитет, привички, чистоплътност и, най-важното - уважение към бащата на избраницата си. Бях си изработил доста подробна схема за този тъй дълго чакан момент.

- Татко, запознайте се с Жоржет - изчервявайки се, промълви Травиата, с поглед в дюшемето.

- С кого да се запозная? - олюлях се в пространството. - Веднага да отпратиш от къщата ми този гей!

- Жоржет не е гей! - прикри с тяло любимия си Трави.

- Добре, нека да е евнух, все тая!

- Жоржет не е евнух!

- Тогава защо е Жоржет!

- Защото в завещанието си баба му изрично казва, че ще остави състоянието си на внучето, само ако то носи нейното име, затова! - почти проплака дъщеря ми.

Ако един баща наистина е загрижен за щастието на детето си, в такъв момент би трябвало да се ослуша. Умът ми тревожно заработи върху едничкия смислен пункт от схемата - именно уважението и щедростта към бащата на годеницата.

- Не си прав в случая - намеси се междувременно Деспа, жена ми. - Името не може да бъде определящо сексуалния статус на човек, както и характера му изобщо. Ето, ти си Запрян, пък не можеш да се запреш и минута вкъщи, ако имаш пет лева в джоба за пиене…

- Всъщност пет-десет лева винаги могат да се намерят за татко, нали, скъпи? - обърна взор към любимия си дъщеря ми.

- Да… Разбира се, не е проблем - смънка женихът.

- Това е много достойно - рекох. - Десет-петнайсет лева за деня все пак са някаква отплата за един баща, който трийсет и толкоз години е отделял от залъка си…

- Алчно животно! - просъска в ухото ми Деспа. - Жалка измет, не мога да те понасям!

Този непредвиждан порив коварно заличи в паметта ми мястото, докъдето бях стигнал.

- Четете ли древните гърци? - отправих нещо напосоки към Жоржет, додето се окопитя и отново вляза в коловоза.

- Чел съм това-онова…

- Запряне, какво общо имат древните със сватбата на децата, бе! - изнервено се обади жена ми.

- Моля? Какво общо? Че къде в човешката история има за пръв път цивилизован брак, при вас, българите ли! Ха-ха… Нали елинът научи човечеството как се благоговее пред съпругата, как се уважава тъста! Женихът елин не е могъл да мигне, додето не дари стария си тъст барем… с някаква уредба “Шарп”, да речем - изтръгна се от мен.<

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021