Здравко Попов

Разказ

Българо-баварски роман

4.92(333 гласа)

Разказ

В дълбините

4.83(40 гласа)

Разказ

Наблюдения върху преподавателя

4.82(83 гласа)

Разказ

Матраци и матераци

4.76(42 гласа)

Разказ

Записки на един принц

4.71(45 гласа)

Разказ

Корнелия

4.64(28 гласа)

Виж още

Българи

4.96   (1033 гласа)

- Томас?

- Сър!

- Взехте ли си хапчето антисклерозин тази сутрин?

По дяволите… Боя се, че забравих, сър.

- В такъв случай вземете го сега пред мене, защото ще

трябва да се досетите за нещо съществено.

- Много добре, сър.

- Е, според вас от колко време сме заселници в това чудесно село сред планината, Томас?

- Родопи, сър. Името на планината. Тук сме от шест месеца, а от две денонощия насам имаме и българско гражданство. Вече сме българи, сър, каквато беше идеята ви.

- Моята идея ли, Томас?

- Точно така, сър. Идеята, която ви споходи, когато лейди Патриша изрази органическата си непоносимост към Балканите. Извинете.

- Извинен сте, Томас. Е, какво пък, не виждам основания да съжаляваме. Местните хора буквално се надпреварват да ни услужат с какво ли не - само да не бяха тия каба гайди,

дето ги пращат под прозорците ни всяка вечер. Апропо, осведомен ли сте, Томас, какво отличава обикновената гайда от вида “каба гайда”?

- Боя се, че нямам познания по въпроса, сър, но смятам че разликата ще е в степента на напомпеност.

- Да… Някой да ни е търсил тази сутрин, Томас?

- Никой, когото бихте нарекли “някой”, не ни е търсил, сър, ако позволите да се изразя така. Впрочем, в момента някакъв господин с тъмни очила, май нетукашен, се затруднява да влезе, понеже се оказва по-широк от обичайното в раменете.

- Много добре, попитайте го от прозореца какво желае.

- Струва ми се, че господинът предлага нещо, което нарича “мацки”, сър. Момент, превежда го като “гърлс”…

- Имаме ли нужда от толкова прислуга, Томас? Сам бихте се справили с поливането на бегонията на балкона.

- Опасявам се, че това, което наричате “бегония”, фактически е домат, сър. Жената, която чисти при нас, леля Донка, го отглежда, за да подпомогне домакинството си…

Извинете, джентълменът казва, че може и леля Донка, но ще струва 10 лири отгоре, понеже трудно се убеждавала и поради което тарифата отивала към 60 лири.

- Шейсет лири, за да се полее една бегония! Бих искал и

аз да печеля толкова, Томас.

- Не разбирам много добре обстановката, сър, но господинът не изглежда удовлетворен и май кресва нещо в смисъл, че на нашите години и лейди Бекъм не може да ни вдигне бегонията; вероятно е специален израз. О, ето го пак усмихнат! Момент… Сега джентълменът пита дали имаме нужда от някакви “работни визи” за Гърция.

- Колекционираме ли такива неща, Томас?

- Не, сър, но господинът казва, че тези визи дават възможност на човек да бере три месеца маслини в Пелопонес.

- Идеята може да се окаже добра, Томас, бездруго не се движим много! Попитайте джентълмена колко ще плащаме за това бране на маслини, изглежда привлекателен спорт…

- Няма съмнение, че е привлекателен, сър. Чудя се само доколко може да се прилага сполучливо, когато човек страда от подагра.

- Имате подагра, Томас? Че това не е ли за аристократи?

-

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020