Здравко Попов

Разказ

Българо-баварски роман

4.92(335 гласа)

Разказ

В дълбините

4.84(43 гласа)

Разказ

Наблюдения върху преподавателя

4.82(83 гласа)

Разказ

Матраци и матераци

4.77(44 гласа)

Разказ

Записки на един принц

4.71(45 гласа)

Разказ

Трансформърс

4.67(12 гласа)

Виж още

Българи

4.96   (1053 гласа)
Имам предвид вашата подагра, сър.

- Наистина ли, Томас? Боже мой, как става тъй, че все първи ги научавате тези работи?

- Не е трудно, сър, от вас ги научавам.

- О! Интересно е аз откъде ги научавам…

- В случая от доктор Харизанов, сър. Тукашен специалист,

който фактически установи подаграта ви.

- И направи това хладнокръвно ли, Томас?

- Всъщност, сър, докторът показа готовност да установи обикновена кожна алергия, но такъв вариант би ни струвал 250 лири повече, затова сметнах за по-приемливо споменатата сума да остане в нашата сметка.

- Имаме обща сметка ли, Томас?

- Извинете…Разбира се, сметката е лично ваша, сър; дори съпругата ви, лейди Патриша, няма участие.

- Е, излиза, че в края на краищата Бог наистина е подредил мъдро този свят. Прочее, смятате ли, че ще е разумно да повикаме за закуска лейди Патриша?

- По-лесно ще е да повикаме духа на лейди Макбет, сър; преди месец милейди замина при сестра си в Калкута.

- Е, надявам се, че събитието не изисква да сваляме наполовина националния флаг. Впрочем каква е тази врява навън, Томас?

- Бих казал смесена, сър. Мегафоните от джамията призовават местните мюсюлмани за молитва, докато една тълпа от столични господа противопоставя още по-мощни звукови

средства. Чувам нещо като “Стани, стани юнак балкански”, придружено от мощни викове, цитирам, “На сапун!”

- Какво говорите, Томас!

- Повикът е от времето, когато един австрийски ефрейтор приканваше една отделна раса да преработи другите раси под формата на сапун, сър.

- Престанете! Чакайте… Помните ли, че напролет посетихме един тукашен манастир, Томас?

- Калоферски женски манастир, сър.

- Именно. А помните ли какво бе изписано върху една голяма плоча от мрамор, Томас, точно над входа на манастирската църква? Добрите монахини там ни го разчетоха по такъв начин: “На наший благородноий покровител и настоятел Негово Величество султан Абдул Азис, с благодарност, 1862″. Е?

- Именно такова нещо бе изписано, сър.

- Но какво илиза, Томас? Един мюсюлмански султан става гарант и покровител на православна обител, а сега май наблюдаваме явления, които не са съвсем адекватни. Или?

- Позволете да отбележа и друго, сър. Постарах се да науча, че е било в традицията майките на такива султани, наричани “валиде ханъм”, да отделят значителни суми за

българските училища в мюсюлманската столица Цариград; поне така го пишат самите български вестници там по времето на споменатия падишах.

- Дааа… Всъщност не виждам защо и сега да не живеем добре с нашите съседи турците, Томас, от другата страна на планината са. Мисля, че като влезнем и ние в НАТО ще

се оправи всичко.

- Ако позволите, сър, ние сме от основателите на НАТО, от 4 април 1949-та.

- Ако позволите, Томас, ще ви припомня, че вече сме българи.

- Много добре, сър. В такъв случай ще си позволя да доложа, че ние, българите, също сме

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021