Атанаска Кузманова

Поезия

Живот и смърт. И между тях...

4.77(83 гласа)

Поезия

Не ми сочете с пръст къде ...

4.70(60 гласа)

Поезия

Понякога той има глас по-н...

4.59(29 гласа)

Поезия

Голямото вещинско чистене

4.36(28 гласа)

Поезия

Ти – нежен и женен, аз – о...

4.32(31 гласа)

Виж още

* * *

4.58   (43 гласа)

Моят източен мъж има градина с метафори.

Всеки петък откъсва по няколко

и ми дава да ям от ръцете му.

„Кожата ти е мека като топла пепел,

казва той,

зърната на гърдите са черници,

а устните ти – хляб и вино,

ти си небето и земята ми,

и ябълката в ръката на Адам,

и всичко…”

 

Понякога го подозирам в телепатия.

Виждал е реката на мечтите ми,

пипал е ръба на отчаянието ми,

чува мислите, преди да ги помисля...

Подозирам го и във вълшебничество –

склони сърцето ми само да му отключи,

засипва ме с любов, а в него има още толкова...

И в разточителство го подозирам –

излива три сезона дъжда си над пустинята ми,

но вчера – чудо! – желания зелени са поникнали.

Подозирам, че е на 1033 години –

знае миналото ми и бъдещето ми,

и отговора на моите съмнения,

и всички отговори...

И когато се съмнявам, казва:

„Кой луд ще хвърли скъпоценен камък,

намерен край брега на времето?”

И казва още: „Обичам те!”

 

Тогава минало и бъдеще изгубват смисъла си,

защото

моят източен мъж е по-мъдър от мен.

Посреща слънцето по-рано

в едно далечно кралство, в десетата земя,

и – забравих да ви кажа –

отглежда и седем декара звезди.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020