* * *

Не ми сочете с пръст

къде в тълпата

да открия любовта.

Познавам любовта

като самата себе си.

Разпознавам отдалече

роклята,

косите й,

усмивката,

усещам аромата й,

дори да ми се прави

на невидима...

Когато е наблизо,

съм цяла,

цялостна

и с тънки глезени.

Когато си отива

с онази

подлудяваща походка,

цялото ми тяло

ме боли.

А когато

е твърде уморена

от невежи обожатели,

сме мъртви заедно...

Не ме учете мен,

близначката на любовта,

как сред тълпата

да разпозная

себе си.

Аз съм по-лошата сестра.

Макар да не личи.