* * *

4.59   (29 гласа)

Понякога той има глас

по-нежен

и оранжев

от листо на невен.

Сънува често как се влюбва.

Умее да направи супа.

А устните му,

о,

устните са чувствени...

Обича музика.

Обаче не разбира от поезия.

Но знае силата на думите.

Владее думите.

Опипва ги

като гърдите на жена,

преди да ги изпрати.

Той има думи

като

“мило”,

“обичам те”

и “липсваш ми” –

той може

да примамва чудото...

Но очите му,

очите му

са миши.

 

Убиецът на чудеса

убива чудесата,

защото

не познава

и не обича себе си.

Не знае,

че чудесата са навсякъде,

дори в самия него.

И скрит

под масата на страховете си,

гризейки ноктите си,

иска чудото...

И щом допърха,

му се радва.

После

не знае

какво да прави с него.

И го убива.

 

Убиецът на чудеса

не е безчувствен.

Той има даже куче.

И много плаче,

когато разбере,

че е умряло.

Не е безчувствен.

неграмотен е.

Дори не знае,

че може

да убива

безболезнено.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020