* * *

4.32   (31 гласа)

Ти – нежен и женен,

аз – още повече.

Ти – с гладък корем,

аз – с изящни глезени.

И двамата – разглезени

от съдбата,

единствени…

И хлътнахме на нощта

в мрежите.

 

На сутринта вместо крака

имах рибя опашка.

Ти покорно тръгна

към дъното,

към моето царство,

пълно с едни такива,

единствени,

неглезени

отдавна

удавници...

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020