Веща, веща вещица,
претърсих на паметта си къщата.
Изхвърлих гърбом:
лъжи чевръсти,
дупки от думи,
любовните мумии,
магии за празници,
непреглътнати залци,
опърпани мисли,
нощно гримирани,
на щастието галошите
и още, още...
Изгоних и оная
ненаситна наивница.
Всичко мина през ситото.
Стъпих на голото.
Съблякох си кожата
между две всекинощия.
– Вещицо, вещицо,
не ти ли остана нещичко?
– Ах, да – в килера, съвсем отчаяно,
гузно и прашно скимти Началото.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.