Спотайвам се от мислите за теб в безсънието.
Сънищата лесно обитаваш –
в тях заключваш се
и мяташ ключовете през балкона.
Затова вървя по коридорите
на моята есенна будност.
Безсънието ме владее като наркотик.
Халюцинирам. Разминавам се със риби
и мигам във синхрон с хрилете им.
Артикулирам. Анаграмата на името ти разгадавам.
Драскам го със тебешир по коридорите, трасирам.
И тичам вече, приближавам
непокоя на сърцето си,
за да проумея как така кодирани са
мислите за теб във паузите
между всеки негов удар.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.