Пламен Александров

Поезия

Хляб

4.99(3390 гласа)

Поезия

Отпътуване

4.97(1630 гласа)

Поезия

Мълчание

4.94(505 гласа)

Поезия

Наследство

4.92(215 гласа)

Виж още

Покаяние

4.97   (5413 гласа)

В истерия стопихме гласовете си –

да се кълнем в Земята си до вечност.

Но вече искат утрешни наследници

от нас ограбеното им отечество.

Мигът от триумфалното пиянство

на Свободата си изтискахме...

Захвърлихме словата си опасни

с инстинкта си за ненаситност.

А после доокрадохме иконите,

предците си безсмислено отлъчихме.

След див грабеж сега се рони

и храмът ни, превърнат в кръчма.

От двойнственост – вече двуутробна,

е Съвестта ни. А сме все безгрешни...

Но й скалъпваме молитвата надгробна.

Децата ще са жертвените свещи.

Дали, Българийо, сега ще можем

да те спасим за тях, за всички?!

Че трябваше за Теб да се тревожим...

И после да крещим, че Те обичаме.

 

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020