Сигурно сте пили леко бяло вино – ей такова е юнското слънце – светло и прозирно, заревото му едва докосва телата, не им придава обемност. Създава се чувството, че нищо не се случва, само декорът се променя, хора влизат и излизат и толкова – безкрайна и монотонна история, но не е” истинска история,”още не е прераснала в приключение...всеки преживян миг настъпва, за да доведе следващия, мисля за него и си казвам “Нещо започва,” какъв безподобен миг, незаменим – мимолетна нежност на прекрасни очи / така е, мисля си/,но не се задържа този миг, минутата изтича, мигът е изчезнал и се чувстваш кухо – нещо се скършва, възвръща се делничната вялост, помръкваш, сливат се начало и край...защо, защо не е истинско началото, да се разсече досадата, нещо да се случи...проскърцване в мрака, някой бегло прекосява времето ти, а ето идва желание някой да прояви интерес към теб, да ти поговори за теб ... Да се почувстваш добре, ако спомене за безкрая на юнското море, величието на небето над него ... сигурна съм, че ще се усетя нищожна между тях.
Човешкото присъствие, разнородно, поглежда с различни очи на празника, на делника, на приключение или присъствие, а аз в събота, неделя или някой друг ден ще създам истинска история, с истински хора, за истински неща, някъде там...да започва така...слизах по калдъръма на стария град , с Мария, /операта свърши около 24 часА /, в разговор за арията на клеветата. Вечерта беше изчерпала пищността си, очите потъваха в гальовния мрак, а екранът на мислите сияеше като обло камъче под вода. Арията на дон Базилио беше темата ни и тогава ...“ Тихо, тихо” – виртуозен терцет, с много вкус и настроение, някой пееше, да , пееше...там на Седмия хълм...
Тихо, тихо... връщайки се от опера - като мен...
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.