Дима Политова

Поезия

Очакване

5.00(1 гласа)

Поезия

В кадър

5.00(1 гласа)

Поезия

Утро

4.89(1032 гласа)

Поезия

Ескизи

4.88(25 гласа)

Есе

Събота, неделя или някой ден

4.84(51 гласа)

Поезия

Акварел

4.84(50 гласа)

Виж още

Котлето

4.63   (27 гласа)

...кафезът на самотата и безразличието –

парливо, лютиво, ветровито –

там, тротоарът срещу часовника на

Джумаята.

Кафеза с поглед отключвам...

 

Първо видях котлето - медно котле –

имаше такива във всяка селска къща –

личаха следи от калайдисване, тук-там

позеленяло,

а на дъното му - луковици на лалета,

пробили вече кафява люспица,

зеленее наболо връхче...

Тогава видях и нея – старица

с дребно телце, домашно плетен шал,

прояден от молци -

държи пролет в съсухрена ръка -

"вземи, скоро ще цъфне... боцни го някъде..."

Тротоарът стенеше под крехкостта й,

огъваше се,

невидимото за очите беше в нейните очи –

простите, важни неща, видях със сърцето си.

Студен страх ме полази, а улицата живееше,

огласяна мажорно от тромпет.

Помня, преглеждах световната мъдрост и

попаднах на тема за неблагодарността.

Мнозина не помнят този, на когото дължат

много: ученикът – учителя,

жененият син - майката...

По непонятен начин се пренесох във времето

на пищна младост и хубост,

а колко близо е драмата,

макар че в кръговрата на времето все

ще се срещнат там някъде,

родители и деца... там някъде...

Взех всички луковици - трябват ми, важно е...

Познати стъпки на прага, докоснато рамо и

"Мамо! "

Намери ми котле, малко медно котле. С невен

ще го напълня, да грее като теб,

когато ме гледаш в очите...

сине...

 

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2025