Потомък на македонски бежанци от Ениджевардарско, Лазар Лазаров – Мастагарков е роден през 1933 г. в Пловдив. Завършил с отличие Софийския университет „Климент Охридски“, той е легендарен учител по философия в ЕСПУ „Васил Коларов” и във Вечерната гимназия в Пловдив. Автор е на приносното научно изследване „Българи – етноним и произход”, на няколко романа, на прелестната книжица за Бачо Анго – паметна личност сред македонските изселници. Наскоро излязлата негова книга „Сказаниe за Кючук Париж” представя отчасти историята на квартала – от пасище за родопските стада, през заселването му с бежанци от Македония и Източна Тракия и до новото време. Все пак и преди всичко написаното е за обикновените хора – „различни, но с обща съдба и битие”.
Първата част на „сказанието” е свързана с исторически и народоведски наблюдения и обобщения, конкретизирани чрез множество трагикомични епизоди. Битът и психологията на бежанците заселници са представени в тясна връзка с родния им край – най-вече с областта Ениджевардарско, граничаща със Солун. Селяните изпитват гнета на разкапващата се феодална власт в Османската империя, най-будните и храбри сред тях се включват във въоръжената борба за свобода, излъчило паметни личности като Апостол войвода – Ениджевардарското слънце и Дилбер Иванчо Карасулията. За тях най-често си спомнят оцелелите и намерили пристан в Пловдив някогашните участници в революционната организация. Авторът раздипля повествованието си и чрез изображението на еволюцията на представите и мисленето на жителите на най-бедния някога район на Пловдив, за да обобщи: „За старите Македония беше "златна", за по-младите поколения – спомен, за следващите поколения – само история, а за сегашните – нито едното, нито другото, нито третото”. Той обстойно и с хуманистичен хумор представя характерни проявления на трудовите хора – млекари, дюкянджии, хлебари, занаятчии от различни браншове, строители, каруцари, кръчмари, тютюноработници. На общия фон се открояват изградените с пластичен психологизъм ярки образи на редица персонажи.
Паметни личности и епизоди са представени в частта „Борческият Кючук Париж”. Тук особено интересни са историите на комитите Христо Бинчаров, Тано Даскалов и Пено Литовойски, а разказите за революционната младеж от междувоенните времена се различават от стереотипните писания. Сладкодумните „Махаленски скици и портрети” и бохемските истории в „Под сенките на „Белите брези” разкриват бит, нрави и явления, които притежават чара на класическите повествования за перипетиите на „малките” хора – много по-интересни и значителни от „голямонаративните” разказвания за политици и звезди от модерните времена.
Чета и препрочитам книгата на Бачо Лазо и го виждам не само в общуванията с неговите кючукпарижлии, а и на разговорка с Каравеловите стари българи, с чичовците на Вазов, с героите на „медвенския Тукидит” и на Петър Манджуков – автора на прекрасните „Предвестници на бурята”. Провиждаха ми се и персонажите на Влайков, Елин Пели
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.