Зърната ми, моите гърди, нозете ми, моите пръсти

Зърната ми, моите гърди, нозете ми, моите пръсти,

главата ми, моите мисли, разцепена от мислите си.

Утрото ми, моето трептене, кръвта ми (моето полутяло),

луната ми е надвесена над моята глава, подът.

(Вътрешният ми психолог) ключът за потушаване на моята болка,

хоризонтът ми, моето някъде,

малка моя точка, в моя център, мой експлозив,

моя книга, моя мечта, моя реалност,

мое ябълково дърво, мой космос, мой Господ, аз,

мои герои, мои поети, дипломати

и специално мои провали партито да се превърне в победа.

Глаголи и корени мои, тенденция и цел,

(частици на) свързване и отношение, самотност моя.

Повратна точка, мой предел, мой миг

оттук започва моята пустош

да събера мините си и да ги взривя

на безопасно място.

Запалвам светлината над моята цялост и пиша стиховете си,

(а) моите болезнени злини, моите белези,

моята дива тъмнина, размазана мъгла,

ще вали в моето утре.

Душа моя, самотна ти, ще те заведа при лекаря си

в моята вила 6, емпатията на (моята) психоложка.

В колежа ми, целостта моя,

моите отношения, които трябва да бъдат охлабени,

отношенията ми, които трябва да бъдат взривени,

моята психоложка, която трябва да бъде заменена с котарак,

(защото тя е мъртва за мен).

Плетеният стол и писмото ми,

изхвърлените мои вещи, изроненият гипс, имената,

яростта ми (която) е толкова болезнена.

Извиках моите пожарникари,

Покрих се с одеялото си и се обвих.

-----------------

(И всичките ми желания са отменени веднага.)

Канали мои и мостове мои, протегнати ръце мои

Върху покривите (ми) като фигура на Шагал.

Модел на синагога, модел на храм, като формата на тялото ми.

Диалектическо напрежение мое, присъствие мое и желания,

теологически състав мой е написан сред стените ми,

душата е стъкло, режещо моите нозе.

Насред епохата ми времето мое е разполовено.

(Душата е) фламинго мое в клетка на зоопарк.

Моя кутия от слонова кост

за парчета фантазии

издялана

с нож

за

убийство.