Ако всъщност Боб те попита:
„Колко време ще ти е нужно,
за да станеш човек?”
А ти отговор нямаш,
или пък е грешен –
това е изгубено време
точно тогава,
когато трябва то да е твое изцяло.
Даже и вятъра да гониш,
когото можеш дори и да стигнеш.
/А сега, опитай се съдбата си
да превъзмогнеш.../
Завинаги млад, докато ти си до мене,
ще следвам опита
от твоите години достигнат.
И рано или късно готов ще бъда
кръгозора да ти подаря,
от който все още
ти отговор нямаш.
Точно както една жена, дъще,
която знае, че не е лесно с уловки
хода на нещата променен да бъде,
тогава, когато враждебният свят
пред очите на растящо дете се разкрива.
А тя няма какво да друго очаква
и няма в какво друго да вярва
освен само на себе си.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.