Защо утре не знае за утре

Колко години и колко ли още

ще се укорявам, че не съм пораснал

достатъчно, за да бъда човек?

Ако ти си човек –

колко начина има такъв да останеш

и за това хорското признание да чуеш?

Но най- важното е човек да се запазиш:

може би в една следа повярвал

и назад, по стъпките вървейки,

да пристигнеш (hic optime manebimus)

там, където винаги

една черешова градина цъфти,

в рай незаслужен и възстановен.

Аз най-сетне трябва да призная

и то само миг преди да сгреша –

заблуда недопустима е да вярваш, че

невредим можеш да останеш,

когато със сътворението на нов идеал

започнеш ти да се сражаваш.

Така твоите стъпки във вятъра

се отпечатват,

а ти самият -

глас на облаците плачещи ставаш.