Джузепе Наполитано

Поезия

Една последна цигара

4.94(604 гласа)

Поезия

Одисея

4.92(86 гласа)

Есе

Да пишем „честна“ поезия

4.91(57 гласа)

Поезия

Отговорът, дъще моя

4.91(44 гласа)

Поезия

Рефрените на Орфей

4.83(41 гласа)

Поезия

Завръщане в Сет

4.65(31 гласа)

Виж още

Защо утре не знае за утре

В памет на брат ми

Превод: От английски: Здравка Шейретова

5.00   (1 гласа)

Колко години и колко ли още

ще се укорявам, че не съм пораснал

достатъчно, за да бъда човек?

Ако ти си човек –

колко начина има такъв да останеш

и за това хорското признание да чуеш?

Но най- важното е човек да се запазиш:

може би в една следа повярвал

и назад, по стъпките вървейки,

да пристигнеш (hic optime manebimus)

там, където винаги

една черешова градина цъфти,

 

в рай незаслужен и възстановен.

 

Аз най-сетне трябва да призная

и то само миг преди да сгреша –

заблуда недопустима е да вярваш, че

невредим можеш да останеш,

когато със сътворението на нов идеал

започнеш ти да се сражаваш.

 

Така твоите стъпки във вятъра

се отпечатват,

а ти самият -

глас на облаците плачещи ставаш.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021