Такситата със рев се гонят.
Неделя вечер - няма как!
Опашките им махат с броня
на забранителния знак.
Колонка "супер" ще опръска
една прозявка в две очи
и смачканата вратовръзка.
Или пък времето ще спи.
Нощта - увесила лампази,
протяга уж случайно крак
пред непознатия с онази.
И леко мърка под мустак:
Какви места! Не ме занасяй,
че не разбирам от шеги.
Допий на воля у дома си
и всичко ще се подреди.
Без него барът ще порасне
със чифт среднощни колене,
цигарата им да угасне
в "Сузуки" или "BMW"-е
с банкноти, смях. И още нещо
в бутилка скоч със много лед.
А след това - с едно горещо
кафе. И повечко късмет...
А вън един юнак подпира
варела с уличната смет:
Отворено ли е? - не спира.
Да, май че градският клозет...
На стълба двоен в абажура
догарят някакви луни.
От тъмната си амбразура
кълне жена му до зори.
Тя може още да почака...
Монетите едва намира -
завинаги изпуснал влака,
той иска само чаша бира.
Такситата току се гонят
в импровизирания мрак
покрай юнака, спънал коня
до забранителния знак.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.